Първата гледна точка на случката
Небето беше запушено и тъмно и наоколо миришеше на дъжд. Но Щен Вълк обикаляше затихналата гора. Всичко беше спокойно, само приглушеното свирене на щурците съпътстваше стъпките му. Изведнъж дочу някакъв звук и докато се оглеждаше, на пътя му изскочи Ус Мив Ка.
- Не е ли късно за разходки, малката? - изръмжа Вълк.
- Не, който има работа, трябва да си я свърши. - отвърна самонадеяно момичето.
Но Щен Вълк се ослуша за миг, подуши въздуха и изгледа Ус Мив Ка изпод вежда.
- Какво търсиш в гората по това време? - попита намусено и отново се огледа. -Скоро ще завали, трябва да се подслоним.
- Не можеш ли да се забавляваш? Аз обичам да ме вали дъждът.
Вълк изръмжа.
- Ако не се пазиш, не оцеляваш. - рече скитникът и хукна през глава. Ус Мив Ка сви рамене и тръгна след него като едва успяваше да го догони.
Щом стигнаха селото, свиха към къщата на Дърт Пън и седнаха на верандата. Покрай тях, тихо и безшумно като всички от неговия род се промъкна Ко Та Рак и седна ...