Дъждовна приказка
Вятърът плаче като ранена птица. Най-волният от всички се разплака, защото свободата го притиска и души в миловидна на пръв поглед прегръдка. И превърна болката си във изкуство... Дирижираше със нежни повеи, а листата като цигулки поеха мелодия и музика вълшебна се разля от шепата на облака и напои корените на хвоща и липата, на елата и кестена. Паркът засия с кристалнонежните сълзи на вятъра по своята зеленина. А на най-близката до плачещата върба пейка беше тя. Седнала и обхванала коленете си с ръце, сякаш незабелязваща дъжда... Или луда, или прекалено заета с мислите си в своя свят... Алчното за власт време безпощадно изтискваше всяка капка сила и надежда в нея... А тя още го чакаше, трепереше... Малки жабчета бяха излезли на локвена веселба. Тя ги съгледа, все така замислена. Изведнъж вдигна една жабка от земята, затвори очи и я целуна... Природата затаи дъх... Вятърът съвсем забрави своята болка... Изгря дъга и от алеята откъм фонтана се зададе забързано момче с два чадъра в ръка...
Скъпи читатели, известявам ви за новостите в приказките - жабката е новата златна рибка. ;)
© Таня Атанасова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Красива приказка...
-
Силно и налагащо се в пространството от откровения!
-
Страхотен разказ си написала и както винаги описанията са страшно образни и подробни , като на кино лента. Благодаря ти за представлението, което ни изнесе
! Моите искрени поздравления и целувка! -
Днес ми каза,че имаш нещо новичко,но пък не очаквах така да ме разтърсиш.Препрочетох го и наистина е една изключително красива "дъждовна приказка".Не очаквах такъв финал.Изненада меНикога не ми е харесвала златната рибка.Искам жабчеее
-
"Алчното за власт време безпощадно изтискваше всяка капка сила и надежда в нея... А тя още го чакаше, трепереше... " - дълбок е замисълът, и силни са сравненията в това макар и кратичко разказче...Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Браво, Таня. с обич.