ДЪЛГ И СМЪРТ
През студената есенна нощ Венко вървеше през гората и търсеше убежище. Вървеше трудно - вечерта бе валяло дъжд и земята беше кална. Но сега по-важно беше скривалището в гората. Дълго вървя Венко, докато далеко пред погледа му, на една полянка, между дърветата, съзря колиба...
Венко беше самотен четник. Някога участваше в сражения с турски потери, но в една фатална вечер четата беше разбита и се спасиха само двама-трима. Всеки хукна в различни посоки. Венко беше един от оцелелите.
Този четник беше огромен на ръст, косата му беше сплъстена, брадата - дълга, очите му винаги изписваха мисъл, а над тях гъстите му вежди често се мръщеха. Венко почти не се усмихваше, а главната причина за това бе една - жена му, съвсем млада, бе убита от турци, а сам той остави детето си на съдбата и побягна в четата. Рожбата му винаги беше в мислите му, той я обичаше, но бе сложил родината си пред всичко.
Откакто се бе спасил, Венко обикаляше по гори, поляни, скали и се криеше. Много пъти бе бяг ...