Дългият път - 2 част
Произведение от няколко части « към първа част
Венка им донесе чорбата , яхнията, хляба и виното. После се изтегли в кухнята по-далеч от тях. Те ядяха лакомо. Надигаха шишето с вино и се разприказваха. По-младият от тях хвърляше любопитни погледи към двете жени. Седефа виждаше, че леля и е притеснена от тези неканени гости и че се е втренчила в прозореца. Навън снежинките все така се люлееха във въздуха и падаха леки и красиви на земята. Никой не влезе в хана.
Агите се нахраниха и двамата от тях извадиха тютюн да пушат. Натъпкаха лулите си и ги запалиха. Единият извика Венка да раздигне софрата. Двете жени стояха като на тръни. Младият заби поглед в Седефа и тъмните му очи я плашеха. Гледаше я алчно като прегладнял пес. Тя потрепера от страх и застана зад леля си.
Другите двама говореха нещо, но много тихо, посбутваха се. И те обърнаха погледи към Седефа, а единият се разсмя с висок глас. Двете жени не чуваха приказката им, но ставаше ясно че кроят нещо. Венка изстина.
- Донеси още вино – извика единият от тях.
Венка метна очи към Седефа да иде да наточи вино, когато чу агата:
- Иди ти, ханджийке. Момичето да иде да даде зоб на конете.
Те надушваха страха им. Беше им забавно да следят жените.
Венка тръгна към избата. Ръцете и трепереха, когато взе шишето.
Седефа се наметна с един ямурлук и тръгна да излиза. След нея се втурна младият ага и затъкна шепата си до устата и. Другите двама и те излязоха навън.
-Да не си гъкнала- процеди агата- ще те погубя, само да чуя и звук…
Сграбчи я и я метна на коня си. И той застана зад нея.
Тримата подкараха силно конете. От копитата им отхвърчаше снегът. Младият я притискаше плътно и тя беше като в капан.. Отдалечиха се бързо и пришпорваха конете. Ханът остана назад , много назад зад тях.
Седефа не можа дори да извика. Беше премаляла от уплаха. Очите и се напълниха със сълзи, стичаха се по лицето и пареха в душата и.
Разбра, че е погубена…
Следва…
© T.Т. Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, да се надявам, че редакторите ще я качат днес...в чакащи е.
-
Погубеният път...
чакам следващата част! -
Стегна ме гърлото! Много задъхано се развива действието!
-
Това е една истинска история. Една от многото истории, разказващи за поругаването на българската чест и вяра от турските поробители и насилници. Мисля, че днес е актуално да се пишат повече такива разкази. Особено днес, когато се опитват да ни внушат, че турско робство е нямало. Не само днес, винаги. Но трябва да се помни: и доброто, но и злото.
-
Благодаря
-
Пишеш увлекателно и ме грабваш с няколко изречения. Да видим как и кой ще спаси Седефа.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
