8 дек. 2006 г., 05:02
Дългът към рода и дългът към сърцето
1 мин за четене
Дългът към рода и дългът към сърцето
Една вечер, когато бях много малка си спомням, че ми разказаха една приказка. Кой - не помня. Сега и аз ще се опитам да ви я разкажа, доколкото си я спомням. Започваше така...
Един човек, весел и безгрижен, вървял по прашен, но все пак приятен път. Имало равни места. Но имало и дълбоки ровове. Реки пресичали пътя му. Все пак той продължавал. И все по-силно започвал да обича този път и да не иска той да свършва. Изведнъж, докато си вървял, стигнал до един кръстопът. Имало само две посоки - наляво и надясно. Виждало се, че левият път води до красива гора. Птички пеят. Всичко е раззеленено. Грее слънце. Гонят се животинки. Всичко е прекрасно. Другият, десният път, води до тъмна и мрачна гора. Чуват се само зловещи крясъци. Пусто и страшно е.
Сега навярно вие си мислите: "Лесен избор. Да тръгне по левия." Така мислех и аз. Но всъщност не е толкова лесно. Странни чувства се преплитали в душата на пътника. Той знаел, че трябва да поеме по левия. Чувствал, ...
Една вечер, когато бях много малка си спомням, че ми разказаха една приказка. Кой - не помня. Сега и аз ще се опитам да ви я разкажа, доколкото си я спомням. Започваше така...
Един човек, весел и безгрижен, вървял по прашен, но все пак приятен път. Имало равни места. Но имало и дълбоки ровове. Реки пресичали пътя му. Все пак той продължавал. И все по-силно започвал да обича този път и да не иска той да свършва. Изведнъж, докато си вървял, стигнал до един кръстопът. Имало само две посоки - наляво и надясно. Виждало се, че левият път води до красива гора. Птички пеят. Всичко е раззеленено. Грее слънце. Гонят се животинки. Всичко е прекрасно. Другият, десният път, води до тъмна и мрачна гора. Чуват се само зловещи крясъци. Пусто и страшно е.
Сега навярно вие си мислите: "Лесен избор. Да тръгне по левия." Така мислех и аз. Но всъщност не е толкова лесно. Странни чувства се преплитали в душата на пътника. Той знаел, че трябва да поеме по левия. Чувствал, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Мария Владимирова Все права защищены
Предложения
-
-
Человек ниоткуда Гечо Галиков ходит словно привидение, мыкается уныло, вроде чуждое обитание бродит ...
-
Не кажется ли тебе сопророчествующий тут, что благостная воля божьего пути – ценнее всех прочих прис...
-
(Глава 46). Пособник гнева. Осенью 1953 года Иван Артёмович Свинков был объявлен пособником религиоз...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
