ДЪРВАРСКИ ТРЕПЕТИ

         Слънцето определено се беше влюбило в златисторусите коси на Бистра и губеше ценно време  за пръскане на живителна светлина и топлина в игра с буклите й. Тази невинна закачка пък неизменно привличаше вниманието на младите мъже в село Букова шума. Сега Бистра беше седнала до чешмата в края на селото, кръстосала снежнобелите си бедра, подаващи се от изрязаните дълбоко дънки. Червосаните и устни изпускаха сластно дима от цигарата "Шипка", която държеше с отработен гъзарски жест в ръката си с лакирани нокти. Водопадът от златисти букли, в които слънцето така се беше замотало, че чак се забравяше, падаше небрежно върху стегнатите и обли гърди, едва прикрити под потник с размерите на мъжка носна кърпа. Под чучура, отдавна препълнена, се клатушкаше 5 литрова туба за вода.

         В този лиричен момент от към селото се зададоха две атлетични мъжки фигури и след като Бистра разпозна в тях двамата млади дървари Жечо и Върби, мигновено смени небрежната поза със стойка на тялото "яла ма изяж".

Жечо и Върби от своя страна крачеха бодро към сечището, заметнали брадви и жага на рамо и разгорещено спореха на коя бърчина да складат чепете.

         - Добре бе, Жечо, според мен все пак от белязания бук няма да моим да изкараме повече от 5 кубика - продължи спорът вече в друга посока.

         - Виж ся, Върби, мисля си, че не отдаваш достатъчно значение на по-горните клони. Пиши ги и тях и са фатам на бас на шишо ракия, че ша изкараме едно 6 кубика. Така че давай ся да решиме с к`во ша цепим дъното, че иначе няма изнасяне.

         В момента, в който в полезрението им попадна изкусителната фигура на Бистра и двамата млъкнаха, а гърлата им се изпълниха със слюнка. Ето го пак този закачлив блясък в косите й (слънцето като забеляза захласнатите им погледи, вложи още повече старание в играта с буклите). Никога не можеха да му устоят. Никой в селото не можеше.

         Жечо нескопосано пооправи разгащената си поизбеляла фланелка с надпис "Дизел" и поизтупа триците от панталона си, сякаш това щеше да му придаде кой знае колко официален вид. Върби пък си плю на коравата длан и пооправи дръзналия да се противи на гравитацията рус перчем. И двамата мигновено си докараха абсолютно небрежни физиономии и гледайки всеки в различна посока, но не и към Бистра, закрачиха още по-напето към пътеката край чешмата.

         Интересни създания са човеците. Вместо прямо да изразяват желанията си, все предпочитат да боравят с недомлъвки, влажни погледи, изчервени бузи и нечленоразделни фрази.  А всеки, погледнал на ситуацията от страни и не участващ пряко в нея, лесно може да види кой какво иска и колко. Та в гореописаната ситуация пряк страничен наблюдател беше баба Събка, която старателно възриваше картофите в двора на къщата си. В зоркия поглед на работната баба попадна следната картинка: двамата лични ергени на селото - Жечо и Върби, дето все си ходеха неразделни, крачеха към пътеката край чешмата, заметнали дърварските си инструменти през рамо, говорейки разгорещено нещо явно много важно.

         Ще се отклоня за кратко от описанието на картината, запечатала се в бабините очи, за да спомена, че мнението на Висшия селски съвет (в който с гордост членуваше и баба Събка) за гореспоменатите момци беше изключително високо, тъй като и двамата се характеризираха с благородните и високо тачени на село черти като трудолюбие, смелост, професионализъм в занаята и завършено средно образование. Сред по-младата (и според Висшия селски съвет - по-безразсъдната) женска селска общност, като че ли по-високо бяха ценени техните не чак до там непреходни характеристики, а именно - снажни мускулести тела, бронзов слънчев загар, модерен набор от изразни средства и  непреклонност в борбата с алкохола, изразяваща се в ежедневното унищожаване на около 700 мл. от въпросната адска течност.

         Та баба Събка видя как двамата ергени се смутиха, след като забелязаха оная разпуснатата Бистра да си вее баджаците на чешмата (дали да не добавя, че личността на Бистра беше изключително низвергната в средите на Висшия селски съвет, поради модерното си демократично мислене и разбиране за свободно общуване между двата пола). "Ми много ясно, че ша са смутят, та бива ли така да притеснява момчетата с тая голотия, дет' я е изкарала кат за продан, таз..." - си помисли бабата и цепна без да иска един картоф. Зоркият поглед на баба Събка улови и как оная лисица започна да върти опашка, да мята крак връз крак и да облизва начервени устни. Много добре знаеше баба Събка, че Бистра беше метнала мерака на Жечо. То всеки път кат да ходят на баира, момчетата все по тоз път минаваха и как пък все точно тогава и Бистра ще иде за вода, а? И как все кат Жечо идеше в хоремага да пийне биричка след тежкия ден и точно тогава Бистра отиваше да купи хляб? Сигурно по цял ден седяха гладни техните да я чакат да са накани да иде да пазарува. И вечер на площада, все когато се появяха Жечо и Върби, Бистра почваше да се смее с цяло гърло, все едно кой знае какво смешно и бяха казали. Не и убягваха на баба Събка и грешните погледи, с които ги проследяваше модерната мома, и шушукането с оная същата никаквица Карамфилка, дето по лош път тръгна, откак се замъкна с Бистра. А виждаше баба Събка и как Върби целия се наежва като мине покрай Бистра, как Жечо се подсмихва доволно, ама срам го хваща от нейната прямота. И яд я хващаше за добрите момчета. Толкоз хубави и читави момичета имаше в селото, а те баш за тая са се лепнали. Сега пак, като наближиха чешмата, двамата се изопнаха  като струни на гъдулка и взеха да са курдисват. Ей го Върби, пак наведе поглед и даже дърварския му загар не успя да прикрие свенливата руменина, която плъзна по бузите му като огнено езиче. Зализа си перчема и закрачи някак по-мъжкарски. А Жечо поопъна блузата си, подръпна панталона си и също се направи на разсеян, само че с оная неговата самодоволна усмивка, щото знаеше, че Бистра ще му пристане рано или късно. "Като петлета са се наперили" - помисли с усмивка баба Събка и продължи да възрива картофите, благородно оставяйки без наблюдение по-нататъшното развитие на събитията (не че не и беше любопитно, ами вече си познаваше стоката и знаеше какво следва в програмата).

         "Ох, да ми падне тая Бистра, малееее" - мислеше си Върби, докато наближаваше чешмата - "Само да ми падне... Ама, да му се не види, до де блея и се наканя, май Жечо ша я забърше". Върби надигна глава малко по-самоуверено и дръзко и само за части от секундата впи изпълнен със страст и обещания за много "Ох" и "Ах" поглед в очите на Бистра (по-точно две педи по-надолу). Тя му намигна дяволито в отговор и свенливостта и неувереността на Върби отново избиха, тоз път придобили формата на несръчно препъване в преплетените корени на някаква изключително нахална трева и залитане три крачки вляво, което пък докара едно твърдо рамо в гърба на Жечо. Жечо от своя страна също залитна, което грубо наруши замисъла му за омагьосваща стегната походка и моментално стрелна с поглед Бистра, за да види дали няма някакъв минимален шанс тя да не е забелязала тази проява на слабост.

         Бистра обаче гледаше двамата мускулести секс-символи на селото с блеснали очи (и коси) и се смееше закачливо с цяло гърло. "Олеле, какви са сладури! - мислеше си момичето. - Ще се изпотрепят, само като видят малко женска плът, хахаха! Ох, да ми паднат само... Колко ли мощ са събрали, лелеее!"

         Предвид конфузната ситуация, двамата младежи се счетоха длъжни все пак да кажат нещо, за да изтрият позорното клеймо на излагацията от челата си.

         - А! Бистра, кво ста`а? За вода, а? - каза с полуусмивка Жечо, мислейки си, че изглежда страшно нахакан.

         А Върби, за да не остане пак назад в класацията, изрече, прочиствайки гърло:

         - Ама жега днес, а? Мно`о готин потник. От града ли го купи? Страшно ти тича! (ей тези думи накараха Жечо да завиди на Върби за това, че беше изкарал една година училище в града и мислено да се плесне по челото с думите: "Баси, къв съм идиот, трябваше аз да го кажа")

         Бистра изпусна дима от цигарата през устни, оформени в многообещаващо "О", усмихна се леко и каза:

         - Мерси, готин, от града е. Вчера слизахме с Карамфилка. Пазар, дискотечка, т`ва-он`ва, знаеш как е. Вие къде? Пак ли на дърва?

         Тоз път Жечо, усещайки, че губи позиции, стрелна набързо:

         - Ми, на дърва, да. Знаеш как е - работа. Пари трябва да се печелят, мойто момиче - и намигна заговорнически с дясното си око (което беше също толкова синьо, колкото и лявото, но при самовглъбените взирания в образа си в огледалото,  Жечо беше останал с впечатлението, че миглите му са мааааалко по-дълги и някак по-добре стоят при намигане).

         Сега Върби стисна устни, с усещането за загуба на позиции, но вече беше безпредметно да се бори, а и такъв си беше - не му беше удобно да се втика, чакаше другите сами да забележат, че той е по-добрият избор. Затова пусна само една сияйна усмивка от 32 бели прави зъба и продължи, сякаш му беше все едно. Жечо намигна още веднъж, за да затвърди ефекта и последва брат си по пътеката. Като се отдалечиха на безопасно разстояние, двамата се спогледаха, сбутаха се с усмивки и проведоха следния дълбокомислен диалог, с който така или иначе бяха популярни в селото :

         - Оооох, къде да ида?! - каза Жечо и се захили.

         - Оооох, и кого да найда?! - отвърна по стара семейна традиция брат му, Върби.

         Това беше достатъчно за двамата братя, за да забравят, че са съперници за сърцето (хм, не точно) на хубавата Бистра (която, макар и низвергната в средите на Висшия селски съвет, се радваше на завидна популярност сред мъжете и момчетата в селото и определено беше обект, след който се чуваха най-много въздишки и кимаха заканително най-много брадясали глави).

         Високопланинските момци закрачиха, всеки по своему окуражен, нагоре по стръмната пътека към сечището. Когато минаваха покрай ливадата на бай Метьо, се спряха и се заприказваха с възрастния мъж.

         -Ооо, ко` ста`а бе, бай Метьо? - поздрави Върби. - Как са картофите?

         - Мараба, момчета! Ми чи, на - наглеждам петатоно. Яца бабульки са са завъдили тая година и наква болест ги е фанала май - отговори угрижено мъжът.

         Понеже нашите момчета бяха много добре възпитани, знаеха, че е добре да угаждат на възрастните и да им водят приказката, та продължиха в същия дух. Тоз път Жечо подхвана:

         - Ам с к'во ша ги порскаш? С "Родомил" ли? Или с накакво ново имьеше сега в аптекана?

         Зарадван от съпричастността на момчетата, бай Метьо взе надълго и нашироко да им обяснява как ще пребори болестта по картофите. И чак след 20 минути братята поеха към маркираните дървета. Понеже големия бук, около който се водеше тазсутрешния спор, най-сетне попадна под ударите на здравите мъжки ръце, се заформи поредната дилема:

         - Абе, Жечо, с брадви ли ша го сечем или да я караме на жага, а?

         -Дай с брадвите. Ама да го зарежим ли или с въже ша го опъваме после, a? Щот ей къде е на бай Метьо ливадата, да го не изтървем в петатото на чиляка? Дай да го докараме да падне на северната страна, а?

         И двамата мускулести младежи се хванаха здраво в работа.

Вечерта по традиция Върби и Жечо заседнаха в хоремага на по чашка (две-три-пет, както дойдеше). Селският хоремаг, който носеше звучното име "При Сандо", завидно съчетаваше хранителен магазин, железария, дрогерия и кръчма в едно. Вътре винаги беше задушно, миришеше на мастика, отрудена мъжка пот и наденица (и бахур). Миризмата така се бе сраснала с търговския обект, че дори лятото при отворени врати и прозорци с нож не можеше да я изстържеш от стените. Сред редовните посетители на хоремага винаги имаше по някое ято мухи, разделено на биролюбители, хлебодъвкачи, пълни алкохолици, които изсмукваха капките мастика от масите до последната молекула и разбира се група оптимистично настроени, амбицирани млади мухи, залепени за охладителната витрина, готови да чакат с часове бай Сандо да отвори вратичката, та да се впуснат в пиршество сред охладените колбаси (и бахура). С изключително  характерната обстановка на хоремага, почти колкото миризмата, се сливаше и не просто редовният, а постоянният клиент на заведението, Съби Коча, известен в селото с изключително чистата си и дълбока любов към спиртните напитки, на която си страст се отдаваше толкова сърцато, че почти никой вече не го обвиняваше за вечно опиянения му (от любов де, не от друго) поглед. Съби Коча, както споменах, така добре се беше вписал в хормага с постоянното си пребиваване там, че останалите посетители го приемаха като картина на стената (не че един селски хоремаг би си позволил лукса да се окичи с някакви произведения на изкуството). Също така, от доста време насам бай Сандо спестяваше по някой и друг лев от електричество, тъй като спря да пуска ВЕФ-а, поради простата причина, че Съби Коча омайваше своята любима ракийчица с майсторско изпълнение на звучни, в повечето случаи тежки родопски песни. И в момента в опушеното и спарено помещение се лееше дрезгавия глас на Съби, който напяваше: "Соооооос мааа караааш, майчинко, соооос маааа моооомрииш..." Възвишеният резонанс от отекващитите в стъклата на витрината мелодични звуци от време на време се помрачаваше от подрънкването на бирени бутилки и запотени чаши. Жечо и Върби надигнаха своите питиета, спогледаха се, кимвайки към Съби Коча, който се полюляваше на масата си в ъгъла, и в един глас споделиха: "Оооох, къде да ида?!" Последва веселият им смях и тъкмо когато отваряха устни, за да продължат семейната традиция, откъм вратата се чу: "Ооооох, и кого да найда?!"

         Въпреки че традиционната семейна реплика бе изречена от нечий изключително познат глас, двамата братя се сепнаха и рязко се обърнаха по посока на вратата, за да видят кой си позволява своеволието да им краде фразата (при все, че вече бяха подали документи в София за патентоването й, заедно с единствения по рода си и по вкусовите и газообразуващите си характеристики фасул с розови зърна, който вирееше само изпод ръцете и в земите на тяхната фамилия. Тук е мястото да отбележа, че често задаван въпрос в селото беше: "Защо подскачат зърната на розовия боб?" Но научно обяснение на този феномен и до ден днешен не се намери, въпреки че доста светила на науката научиха къде се намира село Букова шума, само заради изключително интересните свойства на произвеждания единствено тук розов фасул). С голяма радост и нескрито удоволствие двамата братя установиха, че семейната реплика все пак бе произнесена от устата на "свой". Двамата скочиха и сърдечно посрещнаха новодошлия младеж с думите: "Аре бе, Вълноломе, още малко ща почака!", стиснаха си ръцете и го поведоха към масата, за да полеят събитието.

         Новопристигналият Вълнолом беше третият син на втория братовчед на баща им по бащина му линия, т. е. на чичо Трендафил. Младежът бе удостоен с това звучно име, заради разигралата се преди около 29 години трагикомична история, която все още се пазеше в народопсихологичния архив на селото с целия си набор от поучителни причинно-следствени връзки. Та няколко месеца след раждането на третия си син, горд от поредното си постижение във висшата генетика, чичо Трендафил, известен с непохватността си в целия регион, беше отишъл на реката да си охлади бирата, благосклонно взел на разходка новороденото си дете. Докато се навеждал да вземе поредната бутилка бира, Трендафил изпуснал бебето в реката и след като водата го повлякла и никой не го видял цели две седмици, селото потънало в траур. Оказало се обаче, че детето си се носело живо и здраво по водата и благополучно се спряло чак във вълнолома на морското пристанище Мъртвата риба. Бебето-плувец израсна здраво и силно и единственото последствие от трагичната случка (освен името, де) бе, че у него остана изключителната любов към морето. Ето защо, още ненавършил 17 години, Вълнолом замина на гурбет в крайморските градове. Морският въздух определено се отразяваше добре на младежа и сега той изглеждаше доста внушително - беше висок, набит, със загоряло, небрежно брадясало лице, яки, обилно надарени с буйно окосмяване гърди, здрави крака и 50-сантиметрови бицепси. Явно, благодарение на живота в напредналия морски край, Вълнолом изглеждаше като печен гларус и до него сексапила на двамата братя-дървари се свиваше свенливо до размерите на "просто симпатични". Морският плейбой (с такава слава го бе окичил Висшия селски съвет, след редица консултации със странстващи из крайбрежието съселяни), небрежно бе навил крачолите на дънките си, марка "Ливайс", така че да откриват добре оформените му прасци, своенравните косми на гърдите му любопитно надничаха изпод яката на тениска "Каппа" , а слънчевите очила  "Брико" с гордост се кипреха на загорялото му лице, изсечено сякаш от древногръцки скулптор. Освен умението да подчертава красивите черти на тялото си, Вълнолом беше прихванал от морските нрави и специфичното поведение на "пич, та дрънка", съпровождано неизменно с характерен набор от изразни средства.

         Пренебрегвайки първоначалния потрес от зашеметяващия външен вид на братовчед си, Жечо и Върби все пак се отдадоха на присъщата за широките си високопланински души радост от срещата с ближния и задрънкаха чаши в съзвучие с весели мохабети и гръмки смеховки. Заразказваха се поучителни дърварски истории, изпълнени с множество перипетии, споделени бяха редица проблеми, съпровождащи отрудения делник на горските чада.

 Приповдигнатото настроение на компанията закономерно привлече вниманието на седящите на пейката пред хоремага представителки на Висшия селски съвет. Верни на дълга си да информират незабавно обществеността за настъпването на каквито и да е събития в и около селото, бабите задействаха информационната агенция "ЕЖК" ("Една жена ми каза") и разпространиха мълвата за пристигането на морското чадо със скорост, на която би завидил всеки себеуважаващ се свръхзвуков самолет. И тъй като според законите на физиката на всяко действие има равно по сила и противоположно по посока противодействие, срещу величественото появяване на гларуса Вълнолом селската армия мигновено изпрати сексапила и покварата на скритото си оръжие за масово поразяване - Бистра.

         Доверявайки се на мълвата за изключителната личност на новопристигналия младеж, Бистра се бе подготвила подобаващо за предстоящото сражение. Момичето влезе в хоремага уверено, с гордо вдигната глава, приближи тезгяха, полюшвайки грациозно белите си бедра и се наведе да търси с поглед нещо най-отдолу на рафта, което пък позволи на всички присъстващи да се полюбуват на задните и части с формата на узряла, но все още твърда праскова. Десетина въздишки се стрелнаха по посока на момичето, а няколко чифта опиянени очи се присвиха при мисълта за допир до прасковата. Съби Коча спря да пее и си остана така - със зинала уста. Жечо и Върби не останаха по-назад и дадоха своя принос в мисленото разсъбличане на сочното женско тяло (не че имаше кой знае какво за събличане - Бистра се бе покрила тук-там с къса розова поличка и светлосиньо бюстие, които пък бяха толкова впити в плътта й, че все едно се сливаха с нея) Интересно как, но слънцето беше успяло да се промъкне и през димната завеса в хоремага и продължаваше да си играе в златисторусите коси на момичето, разчитайки на неизменния умопомрачаващ ефект сред мъжката аудитория.

          След като си купи хляб и мляко, Бистра реши да изстреля първото си оръдие и уж тихичко и съзаклятнически, но достатъчно силно, та да се чуе от всички, попита бай Сандо: "Случайно да имаш презервативи? От ония скъпите?" Произнесените реплики постигнаха своето и десетина мъже завидяха най-искрено на неизвестния войн, покорил сърцето на младата дама и достигнал до желаната цел - превземането на заветния прасковен хълм. Вълнолом проследи блесналите погледи на двамата си братовчеди и с приятна изненада локализира обектът, причинил такова сътресение в мъжката психика. Гларусът в него проговори на секундата и той зае дебнеща поза, в изчакване на подходящия момент за нахвърляне върху набелязаната жертва.

След като получи исканата стока от смутения бай Сандо, Бистра си купи пакет цигари, плати и се запъти към вратата, отново влагайки цялото си старание да накара очите, следящи бедрата й, да се оплетат на възел. На крачка пред вратата тя спря, извади цигара и се заоглежда за запалка. Докато Жечо и Върби се проклинаха, че така и не научиха този порок, Вълнолом скочи пъргаво и поднесе огънче на дамата с отработен кавалерски жест. После с още по-майсторско движение затвори капачето на запалката "Зиппо" и намигна на Бистра с подтекст: "Знаеш, че ще ми паднеш, само е въпрос на време". Бистра му върна мигача с надпис: "Знам, че ще ти падна, но това е и идеята", благодари му на глас и бавно закрачи към вратата.

Подтикнати от обяснима ревност и желание да покажат на гларуса близостта си със секс символа на селото, Жечо и Върби решиха да не изпускат отдалия се удобен случай да обърнат развоя на ситуацията в своя полза.

         - Бистре, няма ли да седнеш при нас за малко, а? Ела да пийнем по едно. Аз черпя - каза наперено Жечо.

         Бистра се обърна, благодари мислено на второто си оръдие за поразяване на целта - двамата братя, и уж с голямо душевно колебание бавно се запъти към тяхната маса. Върби веднага придърпа стол от съседната маса и покани момичето да седне с достойно конкуриращо се с морските нрави кавалерство. След като към компанията се присъедини секс-дивата на селото, по традиция Жечо и Върби си глътнаха граматиката и успяваха да се включват в разговора с едносрични и двусрични вмятания, оставяйки с огромно съжаление на отракания им братовчед да ръководи парада. Бистра от своя страна намираше абсолютно всяка дума на гларуса за изключително интересна и смешна и залагайки на съблазнителния си смях, тресеше гърди в бурни разкрепостени смеховки.

         След като пребориха алкохола, унищожавайки завидно количество спиртни напитки (редно е да отдадем заслужена почит и на Вълнолом, и да споменем, че макар и да бе станал морско чедо, не изневеряваше на уменията на родата си да приема литър ракия, без да му мигне окото), тримата мъже, все повече замечтани за еротични преживявания с колежката си по чашка, намекнаха, че е време да си тръгват, защото станало късно и в един глас си предложиха услугите да изпроводят Бистра до къщата й. Сексапилната Бистра обаче отказа и на тримата, но на братята им се стори, че на раздяла момичето някак заговорнически намигна на Вълнолом, а той й отвърна с дяволита усмивка. После тримата се прибраха по къщите си, свободни да въздишат по отраканата Бистра. Жечо и Върби бяха увесили носове, усещайки предстоящото поражение в битката за прасковата и си легнаха, без да си продумат дума.

         На следващата сутрин Жечо облече официалния си дърварски костюм, Върби вложи още по-голямо старание в овладяване на своенравния си перчем и двамата доскорошни секс-символи на село Букова шума заметнаха отново брадви и жага на рамо и закрачиха към пътеката, която минаваше покрай чешмата. Братята пак вървяха напето по прашните улици на селото и дискутираха по проблеми, свързани с предстоящата им работа.

         - Жечо бе, с мулета ли да изнасяме матрияла или да го изкараме на влачка, а? - попита Върби, но като че ли не чакаше отговор, ами просто търсеше в какво да си уплътни времето до наближаването на чешмата.

Жечо пък така беше зареял поглед далеч напред, че изобщо не сметна за необходимо да се разсейва като отговаря на брат си. Така или иначе дърветата нямаше къде да избягат. Виж, нещата не стояха вече така с Бистра. "От де се взе тоз' Вълнолом, да му се не види, и за к'во изобщо му трябваше да се връща в селото? - проклинаше наум съдбата Жечо. - Таман на косъм бях да я сваля, мама му стара!"

"Оооох, къде да ида?!" - мислеше си пък Върби, но наистина му се искаше да се свре някъде, та да не бере срама от поражението. Виж, от брат му иди-дойди, пък и тя май и на двамата беше навита, ама Вълнолом... ей това си беше вече истинска конкуренция.

Баба Събка пак се мотаеше из градината с мотика в ръка и усети леко притеснение като съзря по пътя да приближават двамата братя-дървари. Някак унили изглеждаха момчетата тая сутрин, с нежелание като че ли отиваха на работа. Инстинктивно бабата погледна към чешмата, не видя да се размятат там белите баджаци на Бистра и кимна утвърдително на логично зародилия се в главата й извод. Баба Събка се подпря на мотиката и тоз път с интерес проследи как двамата братя наближиха чешмата, пуснаха изпълнени с надежда погледи в тая посока, установиха липсата на отблясъци в златисторуси коси и продължиха нагоре по пътеката, влачейки крака и с наведени глави. Двете стройни мускулести тела се бяха отказали от стегнатите пози, здравите крака стъпваха криво-ляво по пътеката, а силните ръце висяха отпуснати, стиснали брадви с все сила, сякаш чакаха само някой да им се изпречи на пътя.

След седмица Вълнолом взе Бистра със себе си и я заведе на морето. Беше осъзнал, че такава демократична и разкрепостена душа не заслужава да се пържи в ада на селските предразсъдъци и закостенели схващания за живота. Двамата си паснаха като гърне и похлупак и на сбирката в неделя Висшия селски съвет единодушно прие радостта от избавлението от покварените елементи на селото. Опечено бе малко агне в чест на възтържествувалите изконни родопски традиции и морал и след това животът в село Букова шума продължи да си се татърка по пътя на историята, по добре познатия монотонен начин.

Една сутрин, няколко дни след заминаването на Бистра и Вълнолом, слънцето се завъртя край чешмата, намери там един чакащ обект и се зачуди. Огненото кълбо категорично отказваше да си играе в черните коси на Карамфилка, особено след допира до златните бистрини букли, но откри, че да отблясва в зелените и очи е също толкова приятно изживяване. Та слънцето така се заигра в очите на Карамфилка, че те отдалече светеха като диаманти и привличаха мъжките погледи. Вярна на учението на Бистра, Карамфилка седеше на чешмата, кръстосала бели крака под късата дънкова поличка и издухваше сластно дима от цигарата "Шипка", която държеше с отработен жест в ръката си с лакирани нокти. Под чучура не чешмата се клатушкаше голяма диня, явно поставена там с цел дълбоко замразяване.

         В този достатъчно лиричен момент откъм селото се зададоха две атлетични мъжки фигури и след като Карамфилка разпозна в тях двамата млади дървари Жечо и Върби, мигновено смени небрежната поза със стойка на тялото "яла ма изяж".

В момента, в който в полезрението на дърварите попадна младата женска фигура, изкусително кръстосала крака на чешмата, двете момчета възкликнаха в един глас с доволни усмивки по лицата: "Оооох, къде да ида?!" и после: "Оооох, и кого да найда?!" За миг се зачудиха защо и трябваше на Карамфилка да идва от другия край на селото, дето имаше две чешми, чак тука, но бързо отхвърлиха разсъжденията по този маловажен въпрос и се заеха с възстановяването на позалезлия им имидж на селски секс символи.

Жечо нескопосано пооправи разгащената си поизбеляла фланелка с надпис "Дизел" и поизтупа триците от панталона си, сякаш това щеше да му придаде кой знае колко официален вид. Върби пък си плю на коравата длан и пооправи дръзналия да се противи на гравитацията рус перчем. И двамата моментално заеха стойка "пич, та дрънка" и се запътиха право към фигурата на Карамфилка със старателно подготвен за подобна ситуация набор от изразни средства.

Прекият наблюдател на разиграващата се сцена - баба Събка - доволно се подпря на мотиката и с умиление в очите проследи развоя на събитията. Доволна от възвърналата се  живинка у любимците на селото, бабата благосклонно прости на момчетата, че пак се захласваха по разпусната мома. "Пак се напериха младите петлета. Да са ми живи и здрави, завалийките"- помисли си бабата и с усмивка на лице се наведе над вадите с картофи.