Когато се премести в апартамента на третия етаж, не забеляза дървото, макар че беше само на няколко метра от терасата ù. Около него имаше още няколко от същия вид. Заедно образуваха рехава горичка, под чиято шарена сянка, подобно на цветен патрондаш, бяха подредени автомобилите на живущите в блока. Дърво като дърво. Стебло - право и тънко, корона - достатъчно симетрична, вперила поглед нагоре към небето. Бреза. Идеално се вписваше в контекста на новия за наемателката квартал. В едно нещо си приличаха двете: не бяха нищо особено. Или поне на пръв поглед.
Юни съблече хората изведнъж. Оръжието му - слънцето, нахлуваше в прозорците още в шест сутринта и, сякаш нарочно, се навираше нахално и любопитно под клепачите, за да накара и слепец да прогледне и вдиша с отворени сетива светлината на новия ден.
Беше втората вечер след преместването ù в другия град. Свърши цялата работа по изчистването и подреждането на поредното временно, наето по необходимост, жилище. Внезапно притъмня. Зачукаха по п ...