Страха от страх е най-големия.
После се разклонява.
Като дърво.
Плодовете от дървото на страха са най-отровните.
С всеки изминал ден хората взехме, че започнахме да взимаме поне един плод от това дърво.
И тровим душите си.
Например плодовете на ревността.
Страх от самота.
Страх от това някой да ни замести.
Страх от изоставяне.
От пренебрежение.
Страх от това че някой може да потъпче достойнството ни.
Страх и пак страх. Убийствен.
И отровата се разпространява. Както змийската отрова.
Разяжда отвътре.
Съсипва.
Всеки говори за щастие, а е страхлив.
Колкото по-малко страх, толкова повече щастие.
© Красимира Цветанова Все права защищены