Глава 7, част 2

Вас на какво ви учат?

Седмица по-късно Фийби и Ейдриън разхождаха кучето в парка, когато отново прозвуча познатата мелодия. Жената отговори намръщено.

- Успокой се и ми кажи какво се е случило! ... Чакай ме, скоро ще съм при теб! Всичко ще се оправи, обещавам! - и затвори. - Малък гад. - Процеди през зъби - Ще го науча аз него!

- Нещо се случило ли? - попита мъжът.

- Можеш ли да ме заведеш до Сейнт Джордж с Макс?

- Разбира се. Какво стана?

- Някой си е направил много лоша шега с моя приятелка.

Върнаха се в сградата на Фийби и слязоха на подземния паркинг, откъдето излязоха с Ягуара.

Пътуваха в мълчание, но отвътре тя кипеше и Ейдриан го усети - той улавяше аромата на гнева й и виждаше как ноздрите й се разширяват от усилието да се сдържа. Досега не беше виждал такава, сякаш беше друга жена, сякаш в нея се таеше тъмнина, която искаше да излезе навън. Можеше да се обзаложи, че когато пристигнат, някой ще пострада. От тях двамата той беше този, който винаги беше готов да скочи, а тя - да изглади неразбирателствата, но сега му мина мисълта, че са си разменили местата. Когато пристигнаха пред училището, Фийби изскочи от колата преди изобщо мъжът да успее да я спре. Тя не вървеше бързо, защото трябваше да следва кучето, но походката й издаваше целеустременост като на търкаляща се по склон скала. Ейдриан побърза да я настигне.

- Не прави нищо глупаво, моля те! - каза той.

- О-о-о, няма, повярвай ми! - Тя му хвърли бърз поглед. - Но този наглец ще помни тази нощ до края на живота си.

Влязоха в триетажната сграда и тръгнаха пеша до мястото, откъдето идваше музиката. Фийби спря пред вратата на залата и след това се обърна към Ейд с думите:

- Трябва да намерим тоалетната.

Мъжът се огледа и я поведе в правилната посока. На вратата младата жена го спря.

- Чакай тук! Ще излезем.

Фийби влезе вътре и се заслуша. От една от кабинките се чуваше подсмърчане.

- Тамара излез, моля те! - каза тя внимателно. Последва стържещ звук от резето и след момент момичето се притисна към нея, очите й бяха пълни със сълзи. - Разкажи ми всичко!

- Пристигнах малко преди да ти се обадя. Влязох в залата, отидох при Бен и го попитах, защо не дойде да ме вземе от дома, той ми се изсмя и каза, че ме е поканил само защото са се скарали с Кели и искал да я накара да ревнува. Снощи са се сдобрили и той дошъл с нея. Как съм можела да си помисля, че ще излиза с някоя като мен, която дори не знае кои са родителите й, освен това е смотана зубрачка.

- Стига, мон шери! - Фийби придърпа момичето до себе си. Да, децата могат да бъдат много жестоки, но тя ще покаже на тези малки дрисльовци, че сираче не означава без семейство. A след това добре ще разклати психиката им за назидание. - Отиваме да оправим тази неприятна ситуация.

- Не, моля те! - Тамара я погледна. - Просто искам да се махна оттук. Не искам да ги виждам повече.

- Необходимо е, скъпа. За да не се криеш никога. Ще се погрижа за всичко, но ти трябва да дойдеш. Хайде, имаме подкрепление в коридора.

- Кой?

- Ще видиш. - усмихна се Фийбс. Двете излязоха от тоалетната и младата жена представи момичето на Ейдриан и накратко му разказа какво се е случило.

- Радвам се да се запознаем, Тамара, въпреки неприятните обстоятелства. - Той ѝ се усмихна насърчително.

- Фийби има късмет. Срещнала те е преди мен. В противен случай щеше да си мое гадже.

- Хей, малката, не плака ли за Бен преди минута? - Фийби се засмя.

- Аз съм на 16, но не съм сляпа и виждам какъв секси мъж си хванала.

- Оценявам комплимента, млада госпожице, но съм малко старичък за теб. Въпреки това за мен ще е удоволствие да танцуваме заедно.

Фийби изпрати мълчаливо „благодаря“ на мъжа, над главата на момичето.

- Леле, той е и джентълмен. Къде го намери? Ще отида и аз там.

- Рано ти е още, мон шери. - младата жена я погали нежно по бузата. - Но ще дойде и твоето време. Сега да отидем да се оправим с тази ситуация! -  Погледът й се втвърди, очите й заблестяха като сапфири и тя сложи тъмните очила на лицето си. - Да вървим!

Тримата тръгнаха по коридора и влязоха в залата, където танците продължиха. Ейдриън почувства, че момичето леко се сви и преди да помисли какво прави, той хвана ръката й, за да й вдъхне смелост.

- Тамс, кои са Бен и Кели? Води ме при тях!

Тамара се огледа и след това се промъкна през тълпата, последвана от Фийби и Ейд.

- Кели и Бен? - попита жената. Реши да не си свалям очилата. Аурите на тези двамата дразнеха чувствителни ѝ очи. Никак не понасяше този оттенък на блатно зелено, който ги обгръщаше. Сякаш нещо е започнало да гние. Момчето и момичето се обърнаха и я погледнаха озадачени.

- Искам да ви кажа, че мисля, че сте прекрасна двойка, много си подхождате. Кели се ухили, а устните на Фийби образуваха нещо, което спокойно можеше да бъде прието за изражението на вълк, който наблюдава нищо неподозиращо агне. - Трудно ми е да повярвам, че хора като вас, които така добре се допълват, могат да се скарат за нещо.

- Ние никога не се караме, госпожо. И двамата знаем кой е шефът.

- Това означава ли, че ти си инициаторът на плана? - ухили си се Фийбс.

- Какъв план? - На лицето на Бен се появи уплашено изражение.

- Как какъв? - Главата на младата жена се обърна по посока на гласа му. - Да се шегувате с Тамара.

- Тя ли Ви каза? - изсъска Кели. - Глупавата крава се оказа и портаджийка.

Фийби не можа да се сдържи. Въпреки че й се гадеше от аурите им, тя свали очилата си и погледна твърдо момичето.

- Един съвет от мен, малката. Преди да решиш, че само защото някой няма родители, това означава, че няма семейство и е безпомощен, че е лесна мишена за подигравки и шеги, помисли добре! В случая на Тамс, например, трябваше да се убедиш дали случайно няма по-голяма сестра на вещица.

- Вие вещица ли сте? - Затрепери момчето.

Младата жена се приближи до него и се усмихна хищнически. От самото начало знаеше, че той е слабото звено в отношенията им. Твърде мачовски настроен, нахакан като петел, но страхлив като заек вътре.

- Разбира се, че не. - Тя се засмя. - Но майка ми е такава. За съжаление аз съм само приятел на Тамара. Ние нямаме кръвно родство. Но в случай, че се чудите, аз съм нещо като съвременен Делфийски оракул.

- Нещо като какво? - попита Кели.

- На какво ви учат, хора? - Фибс завъртя очи. - Сляпа пророчица в древна Гърция. Провидец, виждам бъдещето.

- Да, да, как пък да не повярвам! - Кели се засмя насила, но Фийби можеше да види, че се е изплашила и реши да засили чувството. Затова тя попита почти шепнешком: - Искаш ли да ти кажа какво те очаква?Придърпа Тамара до себе си.

- Вижте я добре! - каза тя. - Един ден тя ще спечели милиони с компютърна програма, която ще създаде, а ти... - Фийби посочи към момчето. - Ще се опитваш да натъпчеш големия си корем зад волана на камиона и ще си спомняш онези славни дни, когато все още си можел да виждаш пишката си без огледало. А ти, Кели? Няма да има и следа от полирана ти фасада, ще бъдеш бременна с петото дете на този негодяй до теб, няма да можеш да го напуснеш, защото няма да имаш нито един ден, прекаран в изучаване на каквато и да е специалност. Въпреки че ще знаете, че той постоянно ти изневерява, ще бъдеш вързана за него до края на живота си, защото двамата сте изключително подходящи един за друг. Ще бъдете своето взаимно наказание. Както вече казах, внимавайте с кого се закачате!

Ейдриан мълчаливо наблюдаваше случващото се. С всяка дума той беше все по-объркан. Или жената беше много добра актриса, или беше обладана от непознат, все още, за него гняв. Тя говореше толкова убедително, че дори той, който я познаваше като слънчев и весел човек започна да вярва в истинността на думите й. Той е по-добре от повечето хора знаеше, че това, което тя казва, може да се случи. Оракулът наистина съществуваше в продължение на векове и му даваше напътствия за бъдещето. Но нима Фийби действително притежаваше такива способности или имаше някакво друго обяснение? Освен това той за втори път я чу да казва, че майка й има сили. Мъжът видя нарастващия страх по лицата на младите хора. Дори чувстваше мириса. Независимо дали тя казваше истината или не, те й вярваха. Фийби ги беше разтърсила до дъното на същноста им. Реши да поговори с нея по-късно.

- Тамс, време е да тръгваме. - каза тя, обръщайки се към момичето, и добави към Ейдриан. - Тенебръс, ще намериш ли Макс? Пак изчезна някъде.

- Как разбра? - Попита той, на което жената се засмя.

- Сляпа съм, не съм слабоумна. Не го чувствам до себе си.

- В-в-вие сте сляпа? - заекна Кели.

- Да. - Фийби се ухили. - Това кара ли те да се съмняваш в думите ми?

Но лицето на момичето показваше, че е точно обратното. Фийби знаеше, че хората подсъзнателно приемат всичко казано от инвалид за чиста монета. В този момент кучето дотича отнякъде, сякаш усети, че господарката му има намерение да си тръгва. Жената хвана повода и безмълвно се насочи към изхода. Ейдриан и Тамара я последваха. Вече на улицата Тамара не се сдържа и скочи във въздуха.

- Фийби, знаех, че си добра, но когато си лоша, си още по-добра. Какви изражения имаха само, когато си тръгнахме!

Жената се поклони театрално и се усмихна.

- Това означава ли, че всичко, което им каза, не е вярно? - попита мъжът.

- Може да бъде и вероятно ще бъде. Може би съм пообъркала само броят на децата. Човешкото съзнание е много лесно за манипулиране. А такива като тях лесно се хващат на въдицата. Хората винаги имат избор, но когато им кажеш какво ги очаква, те подсъзнателно избират точно това, което искаш да направят. А след това се оплакват, че такава им била съдбата. Много ясно, че ако вярваме, че нещо ще се случи, то ще се случи. Нито една дума, нито една мисъл не остават без последствия. И дали ще е Вселената или Бог, но някой винаги чува и отговаря в зависимост от желанието.

- Както майка Елън обича да казва: „Почукайте и ще ви се отвори!" - добави Тамара.

- Правилно. - Фийби я притисна в бърза прегръдка.

Тримата стигнаха до колата и Тамара подсвирна при вида й.

- Ама той е и богат ли?

- Като Крес. - Фийби се засмя. - Но това не ме впечатлява.

- Не можеш да ме излъжеш. Вероятно е хубаво да те водят в скъпи ресторанти.

- Първо: най-скъпият ресторант струва колко и кварталната закусвалня, когато не го виждаш. И второ: той не ме е водил в скъпи ресторанти, а във вериги за бързо хранене и клуб за мотористи.

Момичето погледна укорително Тенебръс.

- Имаш милиони и заведе красавицата ми на такива места? Не можа ли да измислиш нещо по-оригинално? Например Париж?

- Била съм в Париж. Няма да ме впечатли, Тамс.

- Вие, богатите хора, сте странни! Харесвате евтини бургери и безалкохолни напитки.

- Хайде да те приберем у дома, преди да решиш, че парите правят хората щастливи.

- Не е ли така?

- Парите решават много проблеми, но не всички. - Фийби я погали по главата.

- Какъв проблем не могат да решат?

- Дори да разполагам с всички пари на света, пак ще съм сляпа. Дори да имам милиони, те не могат да спрат Смъртта да вземе хората, които обичам. С пари не можеш да купиш милиони неща на този свят - изгрев и залез, въздух ...

- Любов?

- Ако тя е онази, истинската. Но много често хората я бъркат с други неща.

Фийби и Тамара пуснаха Макс в колата, влязоха и изчакаха Тенеброс да седне.

- Е, накъде, дами?

- Свети Тома - казаха момичетата в един глас и се засмяха.

След като оставиха Тамара, Ейдриан заведе Фийби в пентхауса. Искаше да прекара с нея време в собствения си дом. Харесваше апартамента й, затова му се искаше и тя да харесва мястото, където той прекарваше дните си. Остави я в хола и отиде в кухнята да им направи чай. Чу я как потупва тихо с бастуна си по пътя към кухнята.

- Чаят ще е готов скоро. - каза той, когато тя вече беше в стаята.

- Добре. Знаеш ли какво би било чудесно допълнение към него?

- Какво?

- Меденки. - младата жена облиза устни.

- Ще проверя, но мисля, че нямам.

- Тогава ще си направим. - заяви Фийби с тон, който не подлежи на обсъждане. Тя дойде на крачка от него и каза: - Слушай ме внимателно, защото няма да повтарям!( 😉 😄) Трябват ми мед, масло, брашно, канела и бакпулвер. И също голяма купа. Започвай да търсиш! И включи фурната да се загрее.

Ейдриан се засмя на начина, по който се опитва да му заповяда, но отговори в същия дух:

- Слушам, госпожо генерал-майор!

- Бързо, бързо! Чаят без бисквитки е като бисквитки без чай! Хубаво е, но нещо нещо не достига.

- Не мислех, че си такъв любител на сладкото. Никога не бих предположил. - каза той, поставяйки пред нея всичко, което тя поиска от него.

- Защо?

- Защото си малка и слаба, като горска фея.

- Затова ли ме наричаш така през цялото време?

- Поглеждала ли си се скоро в огледалото?

- Опитвам се, но все още не виждам нищо. - Фийби се усмихна.

- Туше. И все пак си твърде слаба за някого, който обича сладкото.

- Контрол и ген. Не си позволявам да пека повече от три пъти седмично, а това, което ям, не ми се лепи.

Тя започна да слага съставките за тестото в купата, като я държеше внимателно вурху дланта си, за да прецени количеството продукти. След това вдигна ръкавите на блузата си и започна да бърка всичко с ръце.

Ейдриан я гледаше как се цапа удоволствие. Няколко пъти пред очите й падна червен кичур и тя го отхвърли с изцапаните с брашно ръце, заради което на лицето ѝ се появиха бели петна. Скоро и по дрехите й започна да пада брашно.

- Как го каза? Като малко дете си? - Ейдриан се засмя.

- Ще се присмиваш ли? Защото няма да сработи.

- В никакъв случай. Но ти си цялата в брашно.

- И какво? - Жената сви рамене. - Няма да отговорям на претенциозния ти вкус?

- Не, но си толкова сладка, както си така изцапана, че има шанс да те изям, преди да направиш меденките.

- Да не си посмял! - Фийби размаха пръст и после отметна кичура коса.

По някаква причина днес тя не беше сплела обичайната си плитка и сега тежките къдрици падаха като огнен водопад по гърба ѝ, предизвиквайки го да зарови пръсти в тях.

- Ще се върна скоро. - каза мъжът и излезе от стаята. Той бързо отиде в кабинета си и взе няколко ластика. Когато се върна в кухнята, младата жена вече събираше последните остатъци от тестото от пръстите си.

- Дайте ми една или две тави, за да сложа бисквитките! - подхвърли тя през рамо.

- Първо, ще направя нещо друго.

Ейдриан застана зад нея, събра косата й и я вдигна нагоре. След това с две бързи движения я завърза с ластиците.

- Добър си. - похвали го от Фийби.

Мъжът отвори един от шкафовете и постави две тави за печене на плота до нея. След това отстъпи на две крачки от нея, далеч от изкушението на голия ѝ гръб, който откри, когато завърза косата й на опашка.

- Благодаря ти! - каза младата жена.

Фийби с тренирани движения започна да оформя малки топчета тесто и да ги слага в тавата. Мъжът я наблюдаваше и се наслаждаваше на начина, по който движенията на ръцете й се предаваха на гърба й. Не можеше да се каже, че е кльощава, както повечето жени в обкръжението му. По-скоро имаше грациозна физика, но все пак от време на време се виждаше, че някои от мускулите често биват натоварвани.

- Имаш много съблазнителен гръб. Особено когато нищо не го крие.

- Това е най-странният комплимент, който някога съм чувала. - Момичето го погледна с учудване. - Благодаря все пак. Но къде си видял голия ми гръб?

- Сега си с блуза, която е до-о-оста изрязана отзад.

Фийби се засмя и продължи да прави топчета.

- Така е, нали? Забравих.

- Аз няма да го забравя дълго време.

Младата жена усещаше присъствието му твърде силно, но се опитваше да потисне желанието си да меденките и да прегърне Ейдриън.

- Мисля, че тавите са готови за фурната. - каза тя след минута.

Тенебръс вкара първата, а след това помогна на момичето да си измие ръцете. После намокри една от кухненските кърпи и хвана лицето й.

- Не се дърпай! - Скастри я той. - Казах ти, че си цялата в брашно. Искам да те почистя малко.

Жената спря и изчака Ейдриън да приключи. В края на процедурата мъжът я целуна по челото, което накара очите й да се затворят от удоволствие, и я пусна.

- Готово. И колко време отнема на бисквитките да се изпекат.

- Около петнадесет минути. Ще разберем кога са готови. Тук ще започне да мирише на пекарна.

Докато чакаха да извадят първата и да поставят втората тава, двамата си наляха чаша чай.

Когато смяната беше направена, Фийби се зае да премести сладките върху поднос. Ейдриан отново се улови да си мисля колко на място тя изглежда в дома му.