Няма да плача...!!!...(първа част)

   Плачем, защото сме попаднали във тъмнина и искаме да ни заслепи светлина, плачем защото бомбардираме от чувства, но радостта се отличава и побеждава, плачем защото безпричинно мотивите ни стигат-да леем сълзи…Сълзите са може би едно от най-естествените човешки дела, които показват красотата вътре и отвън човека, както и цялата любов, която е способен да изпита. Да обичаш, в това се крие целия смисъл!Да обичаш е щастието! Всички хора плачат, малко или много и е почти невъзможно да срещне човек, който не плаче или, който никога не е плакал...но няма нищо невъзможно, за всичко си има изключение.

  Много хора не подозират, но по света съществуват хора, които не могат да плачат или заради, травми,или заради болести или дори заради предразсъдъци.Чувала съм че има хора, които дори като бебета не са плакали…ще решите, че гоня слуховете, но изобщо не е така.Аз никога, не слушам хората и за да твърдя това има причина.Лично аз познавам двама души, които са доказателства за това твърдение. Едната история е за момиче, което никога не е плакала включително със раждането си и със раждането на дъщеря и, но когато става майка, това се променя; а днес аз ще ви разкажа втората - за момчето, което не е плакало никога от раждането си досега. Момчето, което няма нуждата, нито желанието да го прави.Това момче се казваше Александър.Фамилията му не мога да ви го кажа, но това е без значение.Самият той се наричаше просто Александър и макар че фамилията му беше скандална, той мислеше за нейното име, като нещо свещено.

  Аз също няма да отдам голямо значение на скандала, като него, но ще кажа че точно няколко дни след като той навършва една годинка баща му умира, а майка му е толкова съсипана, от смъртта на своя любим, че душата и умира заедно с него. Една година по-късно тя заминава за никъде, без известие и изоставя сина си, на грижите на баба му Саломе, която се превръща в негова втора майка. Но и щастието му от това да има такава баба, изглежда щеше да свърши, защото тя беше болна и не и оставаше още много време живот.

  Откакто разбра какво нещастие го очаква, Александър всеки ден излизаше сутринта , за да обиколи градчето и накрая да стигне, до църквата, за да запали свещичка, а по пътя си мислеше:”Пак ще остана сам някой ден, знам си аз, но  моля ти се, Господи не ми взимай бабата, искам когато срещна любовта, да изтичам при нея, да я прегърна и да го споделя”. А някъде по света, много далеч от тук, една жена повтаряше всеки ден със заключени ръце в молитва ”Господи, прости ми, че в деня, когато изоставих сина си, в мен нямаше, нито една капчица любов, която да му дам..” - когато пристигаше в църквата и преди запали свещичката, коленичеше и се молеше:

             -Господи, благодаря ти от все сърце за всичко, което си ми дал и си ми взел, защото това, което съм днес е твое дело-Едно щастливо момче, което сутринта се разхожда, за да те поздрави и да си поговори с теб, на обяд се връща при святата си баба, която толкова обича и прекарва следобеда в нейната топла и нежна компания, а вечерта излиза, за да пее със своята китара за съдбата си пред всички хора-неговите скъпи фенове и приятели. Момчето, което присъства на всички сватби и кръщенета, което всяка събота и неделя свири на орган и пее във хора.Наистина съм Късметлия, защото въпреки всичките ми болки се чувствам достатъчно свободен и щастлив, и защото обичам живота.Днес както всеки ден от три години насам идвам също така да ти се помоля от все сърце, за две неща, две неща.., които ще ме направят напълно щастлив…

  Малко след като Александър се помоли и запази минутите  си на мълчание, беше готов да си тръгне, но свещеникът на църквата и неговия най-добър приятел, отец Евтикий го спря задъхан с думите:

               -Синко, синко спри се....оххх, …въй, ай, не мога да тичам,… не съм бърз като теб, започнеш ли си, като стрела си, никой и нищо не може да те спре, дори Онзи горе…трябва да поговорим:

При тези думи Александър се спря и се обърна, погледна отеца и искрено от сърце се засмя, бързо обаче се овладя, защото видя страшния поглед на баща Евтикий, който стоеше със скръстени ръце и въртеше очи, от учудване и яд, докъде може да стигне лудостта на това момче срещу него, което смяташе за свой син, но преди да му отвърне свещеникът вече се беше хванал за глава и му се караше:

             -Ех, момче, момче, ... какво да те правя... кога ще ти дойде малко разумът в главата ти..?!

              -Кажете, татко Евтикий, с какво мога да ви бъда полезен днес, с какво искате да ви помогна?-отвърна той на това мъмрене.

Щом чу това отец Евтикий се успокои за малко и се усмихна на момчето ,но секунди след това ядът му се завърна и каза:

             -Трябва да говорим за две неща, много, много важни!

             -Говорете, отче, целият съм в слух - отговори той.

              -Първо, много, много, много съм ти бесен, много ядосан, но преди хубаво да ти се скарам и ти да се изповядаш, да влезем в църквата, ... Хайде да влезем в Божия дом, където само Господ, нашия Бог ще ни чуе.. - рече отецът и едва ли не дърпаше Алекс за ушите, който отчаян питаше:

             -Ама защо, какво съм направил този път, отче..?!

След като влязоха вътре отец Евтикий, започна със мъмренето:

                  -Как е възможно, да няма никакъв срам и страх у теб! Г-жа Антония е бясна, защото отново, както всеки ден, от години насам, крадеш розите и, които тя отглежда със толкова труд .Ако не бяха убежденията ми, че душата ти е град на ангели…и това че те обичам като син, досега,сто пъти-да съм те отлъчил от църквата...!И второ, ако не беше моята намеса днес, тя щеше да се оплаче на полицията и да подаде жалба срещу теб..!!Как не разбираш, в какви неща се забъркваш, знам че подаряваш розите на баба си,…и знам тезата ти: ”че светът е на   всички!”в името на бунта, но това продължава да е кражба, а кражбата е ГРЯХ!Как да ти го обясня, че да ме разбереш? Аз ще те изповядам и Бог ще ти прости, но ако влезеш в затвора, какво?!Така,…добре, скарах ти се…сега можеш да кажеш нещо в своя защита. Давай!

                   -В моя защита: Къде е уловката?В какво се изразяваше вашата намеса, отче...тоест трябва да е нещо лошо за мен, щом онази ужасна г-жа..

                   -Повече уважение, момче!Сега не говориш в своя защита..Уловката и както ти я нарече е, че г-жа Антония прие наказанието, което, което АЗ предложих да ти наложи.
                   -Отче...

                                                  ...Следва продължение...