От днес започвам публикуването на няколкогодишния ми труд, озаглавен "ЕДЕМ"
Въздъхна. Отми няколкоседмичните следи пот по лицето си. Присяда. Сянката на Дървото е рехава, но пак е нещо. А дървото е хилаво, плодовете му са го изпили. Познание. Истини. Кърваво червени късове от мъдрост, били тук и преди. Сочни са, семето им е зряло, вкусът тръпчиво-възкисел, но омаен, предизвикващ желания. Странно, дърво носещо знания, а плодовете му носят желания.
Досадни демиурзи на бързи крила налитат. Дроздове на младо лозе. Пилеят ценния плод, като паднал ангел семето си.
Изворът под дървото е друго нещо. Водата му, мътна, затлачен гьол и никой не го и поглежда. Никой освен него не знае тайната му. В Едем има седем извора, кой с по-вкусна и бистра вода, но никой не знае за въздесъщата сила на тинестото гьолче в краката му. Тайни. Несподелени истини. Тежат Му, трябва да каже, поне на Гавраил. Толкова се бъхти с грешните. Заслужава. Някой слънчев неделен ден ще му каже, ще го отведе на Аеол и ще му ка ...