Свечерява се. Заникът е пурпурен зад блестящите облаци в Едем. Рояци Крилати бързат да се приберат и тихото шумолене на крилата в ниското слънце прави градината още по-омайна и вълнуваща. Тежките венчелистчета на Гигантската арония се затварят за нощта. Нектарът й попива в дълбоките цветове и закъснели нимфи бързат да се измъкнат от приспаните убежища. Аеол също изглежда по-мътен и приспивно просмуква водицата си по облите златисти камъчета.
Настъпва поредната омайна вечер в Райския дом на Вечните, онези, които не се поблазниха и не оскверниха Безвремието със делата си, нито с помисли и действия примамиха други към дяволии. Отдели се не без съжаление от Вечния извор и заслиза бавно по тясната пътечка към пътя под хълма. Ято смарагдови нимфи пърхаше с готовност до нозете му, но Той ги отпрати с леко, но категорично движение на ръката си. Бе решил да прекара вечерта по неблагопристойно. В ъгъла на Градината до източния край, там дето бе хванат Брилянтният да подава ябълката на тленните и ...