-Къде се погуби, Гавраиле? – възпря с ръка надигащия се в очите на Архангела страх – тъкмо си помислих, че ще се наложи да се наслаждавам на чудесния ферментат сам. Кой е в твоята компания?
Закачуления седи неподвижно и голямата черна качулка изглежда като празна.
-Вестител е Б... – мълниеносния му поглед възпря думите на Гавраил – Безименен вестител от долните сфери – продължи Архангела, но гласа му издайнически потреперва – в същност от сферата на грешните.
-Охо, не съм чувал скоро вести от там, как я карат грешните? – Бог поприбира краищата на не толкова луксозната си роба и присяда до Безименния срещу все по-втрещения Архангел. Качулката бавно и сигурно заема предишното си положение и отново зарея безличния си поглед в нищото.
-Не са добри, вестите – угоднически бърза да отговори Гавраил.
-Знам какво мислиш ти, друже. Искам да чуя мнение от първа ръка, тъй да се каже.
Същата едро гърда келнерка, която обслужи Старозаветните се отправи към тях с две преливащи пенливи и омайни халби ...