2 дек. 2014 г., 20:40
2 мин за четене
ЕДИН ДЕЛНИК НА
ЕДИН ОБИКНОВЕН ПРОФЕСОР
Не обичаше да става рано, пък и нямаше за какво. Имаше лекции два пъти седмично по два часа и си ги беше заръчал от 10 до 12 часа. От кухнята се носеше приятен аромат на припечени филийки и се чуваше подрънкването на посуда. Професоршата му приготвяше закуската.
Професорът надигна възглавницата, зае полулег, с пипане откри дистанционното и се зазяпа в новините по Нова: кризата все повече се задълбочаваше.
По традиция закуската се сервираше в 9. Похапвайки професорът се увери, че и по вестниците нищо ново. Изчака търпеливо докато професоршата му изчетка несъществуващия косъм от сакото и с уверена стъпка понесе професорското си тяло към университета.
Загледан в стегнатото дупе и стройните крака пред него, изкачи стълбите на сградата с колоните и точно на минутата влезе в аудиторията. Тази лекция я четеше вече 35 години, знаеше дори къде й са запетайките, но след дежурното „здравейте колеги”, направи реторична пауза, разтвори записките и монотонно за ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация