14 июн. 2013 г., 22:58  

Един ден от живота на Тина 

  Проза » Рассказы
1150 3 2
9 мин за четене
Внимавай много,
когато разплакваш жена,
защото Бог брои сълзите ù!
- Обуй си кафявите обувки!
- Велурените ли?
- Неее, как велурените, ония кожените, с връзките,
които ти донесох от Германия.
Той се наведе с досада към шкафчето с обувки. Тя дойде с греещи очи, извади му ги :
- Ето, тия!
Жоро започна да мърмори кому е нужно това, но тя бликаше от радост и чувството за празничност никой и нищо не можеше да ѝ отнеме. Синовете им бяха заминали на училище. Бързаше да се приготви, но първо отиде да огледа Жоро -да, точно така - бежовият костюм , бялата риза и златистaта вратовръзка, кафявите обувки, ухание на черен Деним. Беше доволна, усмихна се, повдигна се на пръсти и го целуна леко по бузата. Тичешком влезе в спалнята, облече набързо черната рокля, оправи с пръсти косата си и извика:
- Готова съм!
Жоро вече беше изнервен , искаше му се да запали цигара, но Тина не му даваше. Хм, един директор на училище не можело да бъде обвит в облаци цигарен дим - на кой му пука това! Тя дойде, слязоха ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Стоянова Все права защищены

Предложения
: ??:??