Габриел стоеше на един облак и умираше от скука, пак беше наказан заради непослушание. Никой не искаше да разбере младия ангел, чувстваше се толкова самотен сред висшата хармония на Рая. Всичко тук беше убийствено спокойно. На всичкото отгоре никой не го слушаше на общите събрания – като „млад ангел” (беше получил титлата едва преди 100 години) нямаше думата пред старшите. Вече започваше да се чуди защо му бе да идва сред тия облаци и да чака повишение поне още 50 години. Въпреки своята непокорност Габриел беше добър ангел и не заслужаваше подигравателните погледи на старейшините, той просто искаше малко разнообразие и веселба. Някой отново свиреше на арфа, този толкова отживял инструмент. Това беше – чашата преля. Габриел тръгна да търси проклетия досадник, решил да свири, когато той размишляваше върху кариерата си в „Облак 67” клон на „Третото небе”. Намери малкото досадни херувимчета и тъкмо мислеше да ги изрита право към най-долните облаци, когато едното се обърна и му се усмихна с най-милата си усмивка.

-         Съжалявам, просто искахме да възпеем този идеален ден, този идеален свят – чуруликаха едновеременно те – този идеален...

-         Добре, добре! Схванах мисълта ви, ясно! Идете другаде да тананикате сладникавите си песнички! – не чак толкова смирено каза Габриел.

-         Какво му става на този ангел? – попита едното, отлитайки

-         Знаеш ли какво им се върти из главата?! Не го ли видя – обзалагам се, че работи най много на „Второто небе”... - отговори другото.

-         Ех, горкичкия не може да разбере красотата, защото не е достигнал нашата интелигентност, друго си е „Шестото небе”

-         Ако искате да знаете работя на „Трето” – разкрещя се след тях Габриел, вбесен от разговора им.

Върнал се на облака си, той си мислеше, че не може да стане по-зле... За жалост грешеше. Получи скоростна телеграма да се яви в главния офис на фирмата. Явно наказанието му бе отминало или бяха измислили нещо по-наказателно. Докато гледаше облаците (не знаеше на кой по-точно се намира главния огфис) Габриел мечтаеше за свой прекрасен офис, не за малкото бюро, на което всеки ден трябва да отчита производителността на облаци и по-специално на дъждовните такива. Найнакрая откри облак „Главен офис”, глупаво от негова страна, че не се сети първо да погледне най-големия на „Третото небе”.

-   Заповядай! – чу се гласът на един от старшите. С превзетото ехо, за което си мислят че вдъхва респект у останалите...

-   Идеален ден, господин Старши Ангел! Поздави Габриел с най-мазната си усмивка.

-   Разбрах, че си най-непокорния ангел от създаването на Рая. Последния осмелил се да се държи така беше прогонен на земята, ала там откри нови сили и стана почти бог, за жалост откри тъмната страна и... – Старшият се  отплесна да раказва как се появил дявола... – Поради горе изложените факти, решихме да не те пращаме на Земята. Наказанието ти е 10 години изпитателен срок, като първия месец на всяка ще пекарваш на „Първото небе” в облако-добивната фабрика, през останалото време ще вършиш досегашната си работа, но през цялото време ще имаш наблюдател.

-   Благодаря Ви! – каза Габриел и напусна офиса. „Първото небе” – облако-добивна фабрика – как може млад и талантлив ангел като него да получава такова отношение.

Сега вече денят не можеше да стане по-лош, поне вече беше към края си. Едно от нещата, който разведряваха Габриел, беше да си легне в собствения облак и да гледа залеза. Пред облака му чакаха двете херувимчета от сутринта, когато го видяха, казаха: