Стоя до един пресъхнал фонтан и наблюдавам...
Наблюдавам как хората, бързайки, минават покрай мен.
Замислям се, че никой не се заглежда каква красота
има наоколо - листата са пожълтели, капят бавно едно след друго,
като сълзите на дете, което е счупило любимата си играчка...
Но това е някак и толкова тъжно. Есента сякаш отнема живота,
който до скоро цареше наоколо - фонтаните бликаха живителна и
хладка вода, хората се събираха около тях, децата тичаха по улиците
и се радваха...
А сега? Сега всеки бърза за училище или работа и никой не забелязва
нещата около себе си... Как всичко полека-лека започва да се променя
и отново става едно такова голо, пусто и студено... ...