В рухващото планинско село Божур съществуваха баба Катя и циганчето Данаил. Китното местенце, курдисано на края на света, бе почти обезлюдено – само двамата приключенци развяваха калното знаме на трудния живот оттам.
Старицата бе загубила мъжа си преди много, много години. Димо Николов се спомина неочаквано – през една хладна нощ легна да спи и никога не се събуди.
„Ех, добряга беше, ама на̀!“, тъжно въздишаше най-големият му авер – Камен Ковачев, на дървената пейка пред къщата си, чоплеше семки и пиеше топла бира. Надали е предполагал, че именно алкохолът ще го довърши…
В някакъв дъждовен ден се напил и излязъл на главната улица. По ирония на съдбата, в този момент срещу него се задала кола̀. Шофьорът дълго време щял да сънува кошмари. Въпреки че се опитал да спре, не успял. Тялото на Ковачев тупнало в предната броня на автомобила, клетият мъж зад волана се стреснал, но било късно.
– Добър беше, ама много му се пиеше! Сега ще се налива на свобода – острите езици на дебелите селянки ни ...