И днес тя се прибра в самотната си огромна стая, в която сякаш празнотата беше неизменният жител. Включи телевизора и животът потече по старото си утъпкано корито. Сериали, комедии, шоу... Нали това беше животът?! Да. Но тя не осъзнаваше, че това беше друг живот, чужд живот. А нейният?!... Нейният беше спрял. Като евтиния часовник на стената, на който забравяше да смени батерията. Явно и своята батерия беше забравила, нали все пак сама се беше сложила на последно място, а другите грижи никога не свършват. Замисли се и се усмихна на себе си иронично. Сякаш се надсмиваше над друг човек, човек който вече ú беше непознат. Цял живот беше търсила себе си в очите на другите и чак сега осъзнаваше до колко беше станала зависима от чуждото мнение. За всяко свое действие търсеше погледите отстрани и очакваше оценка. Сякаш никога не беше живяла заради самия живот.
А шоуто продължаваше и тя не смееше да смени канала в очакване на развръзката. Развръзката, от която като че ли зависеше собственият ú ...