Беше 7 часа сутринта. По това време обикновено хората спят, но не и индивидът, наречен Георги. Той вече бе станал и се чудеше какво да прави. Погледна по-големия си спящ брат и бързо му минаха разни мисли, които още по-бързо бяха изместени от предполагаемите болезнени последствия. Връхлетя в спалнята на родителите си с явно намерение да ги събуди.
-Спите ли – кресна Георги.
-Вече не… - отвърна немощно едва будният баща.
-Е, аз ще отида да купя закуски за всички – отвърна Георги, след което тръшна силно вратата, за да е сигурен, че родителите му няма да спят като се върне.
-Изхвърли боклука – кресна майката.
Георги профуча надолу по стълбите и с няколко бързи крачки, след като излезе от блока, вече бе на разстояние от казана, от което без проблем би могъл да вкара торбата в контейнера.
-Такаа… към най-близката закусвалня – заяви Георги и се затича.
Една фигура гледаше с втренчен поглед торбата, която полетя към казана. Фигурата бе трудно различима в сянката на казана, която хвърляше слъ ...