(Продължение)
По-късно се събуждам. Явно съм заспала. Оглеждам се, но него го няма до мен. Чувам звука от микровълновата печка. Обличам захвърлената му на пода тениска, която ми стига до коленете, и отивам в кухнята. Виждам го да пуши цигара, облегнал се на вратата на терасата, с гръб към мен. Тихо приближавам и го обгръщам с ръце. Той ми се усмихва и безразлично казва:
-Правя кафе. След малко ще е готово – кимам и сядам на масата, вземайки си една от неговите цигари.
-Много са тежки – правя намусена физиономия, а той, клатейки глава, казва:
-Понякога забравям колко си малка – и взема цигарата от ръцете ми. Учудвам се на промяната в настроението му, но си премълчавам. Сервира ми кафето в порцеланова чаша, смеейки се.
-На какво се смееш? – той спира, поглежда ме право в очите и сериозно казва:
-Виж, мисля, че любовта ни е прекалено налудничава. Ако изобщо мога да я нарека любов. Няма да издържи още дълго, затова по-добре да сложим край още сега – поглеждам го потресено. Погледът ми е см ...