Ранното ставане винаги ми е било проблем. Леглото ме зовеше тъй сладко, идваше ми да се увия в чаршафите и да продължа да хъркам докато слънцето е високо в небето. За жалост трябваше да ходя на работа.
Изключих алармата – беше шест и половина, скочих от леглото, взех душ и си облякох работните дрехи.
Изядох набързо купа с овесени ядки с мляко, излязох от вкъщи, качих се на раздрънканото си Мицубиши и след точно осем минути бях на улица Блийч. Намираше се близо до центъра на Бингамтън – град в Ню Йорк.
В квартала живееха бедни хора - повечето чернокожи и латиноамериканци. Паркирах колата пред четириетажната сграда, където работех от около два месеца и влязох вътре.
…
Тялото изстиваше бавно в топлата, лятна нощ докато накрая температурата му стана еднаква с тази на асфалата отдолу. На улица Блийч, някакъв чернокож мъж бе застрелян. Казваха, че бил наркодилър и негови “колеги” го били убили. Случило се беше предишната седмица. Държаха го да лежи дълго на асфалта в локва кръв докато събира ...