Тя наблюдаваше как той спи. Беше 4 сутринта и все още беше тъмно. Сънят за нея така и не дойде, защото просто не можеше да откъсне очите си от него. Спящ сънливко. И се беше сгушил до нея, прегръщайки я закрилнически. Пфу, закрилнически... По-скоро като една голяма мечка, уловила плячката си. Но тя нямаше нищо против. Обожаваше тези моменти, когато го гледаше как спи и най-вече, когато я бе гушнал и притиснал до себе си по този начин. Дори в съня си, всичко у него крещеше: "Тя е моя". Така собственически я държеше в обятията си.
Тя преброи милион, триста шейсет и деветото му вдишване. И се изкикикоти. Ако беше буден и знаеше на какво се смее, щеше да я погъделичка и с възмутена физиономия и повдигнати в изумление вежди да каже: "Ах, ти мръсницо!" Тя сложи ръка на устата си, защото не искаше да го буди. Беше толкова изморен последните дни, за разлика от нея. Тя сякаш беше загубила способност да спи. Всяка вечер, когато се гушнеше в него, настъпваше дива еуфория в съзнанието и. И тя знае ...