Не знаеше тайната до оня черен ден.
Гумите изсвистяха пронизително. Облак прах я обгърна...
... Още на светофарите поршето я притисна, изскочи иззад отдясно в платното, но вместо да завие, я последва. Взряна в светофара, не загледа водача. Помисли си, леко изнервена, че на някои им дават книжките ей-така! „Потенциални убийци!" С облекчение се изниза от натоварената колона и отби към една странична уличка, обиколна, но извеждаше към източния изход на града. Отвори прозореца, намали и затананика. Дори се засмя, усещайки чистия път напреде си. Рядко й се случваше да потисне емоциите си. Не губеше самообладание никога, още по-рядко на пътя, но не беше от хората, които сдържат гнева зад зъбите си. Насрещното платно беше натоварено, в края на уикендите напливът към града бе голям, но тя бе в обратна посока. Нейното платно беше празно. Забеляза само точица в задното стъкло, някой като нея беше хукнал не да се връща, а да бяга от тая лудница... Докато се усети, точицата се превърна в онова пор ...