Ей, това любовта, в нея все нещо ми куца. А така искам да обичам и да ме обичат. Но повечето пъти е само от едната страна-моята. Казват го от край време, един път се живее, само не знам защо хората толкова пестят своите чувства и емоции. Може би защото са били много наранявани и сега са резервирани повече към своите половинки. И тук идва момента да кажа, че аз съм точно от тези хора. Всеки път си казвам, че не трябва да пестя нищо от себе си, че може би този път ще е различно. И точно тогава застава онази буца на гърлото ми, която пречи да изговоря каквото и да е било.
Но този път ще е друго, нали така?
Срещнах един невероятен човек, който ми дава всичко, от което имам нужда, неща които желае всяка жена. Но не знам защо се прецаквам в отношенията ни. Излязла съм от кожата си и не мога да се намеря. Човекът който бях от много време не живее в мен. Знам го и въпреки това не мога да направя нищо. Думите и действията ми сами излизат от мен. Казвам неща, за които после съжалявам. Неща, коит ...