Беше студена зимна сутрин.Навън се стелеше дълбока снежна покривка и придаваше бяла невинност на иначе греховният град.Дърветата сякаш облечени в красива,снежна премяна,стърчаха безмълвно и тъжно по замръзналия тротоар.Тук там се мяркаха премръзнали минувачи,бързащи да заемат топлото си работно място.От небето хвърчаха ситни снежинки и затрудняваха градското движение.Наближаваше Коледа.Радостни детски викове огласяха иначе тихите улици.Напрегнати майки и татковци обикаляха напред-назад с безброй покупки и подаръци,чудещи се дали не са пропуснали нещо от Коледния списък.Цареше суматоха изпълнена с вълнение и радост.Коледа наближаваше и всички бяха щастливи.Грешка,не всички.Там на пейката до големият градски фонтан,замръзнал от кучешкия студ,стоеше момиче.В погледа й се четеше дълбока и пронизваща тъга,горчивина.Милена стоеше тук с часове и не помръдваше.Някаква болка я мъчеше,не й даваше мира.Припомни си как преди месеци,на същата тази пейка стоеше тя и оживено разговаряше с най-добрата ...