16 сент. 2010 г., 11:18

Една раздяла 

  Проза » Рассказы
1126 0 1
4 мин за четене

Една раздяла

 

С широка усмивка момичето се затича и се хвърли в прегръдките му. Силните му ръце я повдигнаха и притиснаха към тялото му. Устните им се сляха в страстна целувка…

            Когато се наситиха един на друг, той я пусна на земята. Тя се сгуши до него и тръгнаха по познатия им път. Момичето се притискаше към него и вдишаше с наслада парфюма му. Той изпълваше дробовете ù и сякаш я опияняваше.

            Седнаха на любимата си пейка под цъфналата круша. Момичето се намести в скута му и опря глава на широките му рамене. Той я гушна като плюшена играчка и докосна с устни челото ù. Думите бяха излишни, телата и душите им говореха много повече…

-         Трябва да ти кажа нещо важно!

Момичето вдигна глава и се загледа в сивите му очи. Видя в тях нещо непознато и потрепери. Сърцето ù се сви усетило нещастието витаещо във въздуха.

-         Слушам те.

-         Трябва да замина. За Англия…

-         Добре. – отговори простичко момичето.

-         Много спокойно реагираш? – учуди се той.

-         Просто съм се научила да контролирам емоциите си…

Искаше, но не мoжеше да продължи. Гласът ù трепереше, сълзите замъгляваха погледа ù и я задушаваха. Тя премигна и две сълзи се търколиха по лицето ù,  отмивайки по пътя си спирала, пудра, усмивки…

Ръцете му я притиснаха и тя зарови лицето си в него. Хлипаше неудържимо и заекваше. Останаха така няколко минути. Усещаше как пръстите му галят косата ù… Изправи се рязко и изтри сълзите.

Той я погледна и жадно впи устни ви нейните. Езикът му грубо нахлу в устата ù и затърси нейния. Момичето отговори на целувката и преплете пръсти на врата му. Притискаше се все по-силно към него. Знаеше, че му причинява болка, но не искаше да спре!

Овладяла първичните си инстинкти, тя се сгуши в него подобно на коте.

-         Заминавам другия понеделник. Има две възможности. Да се виждаме до тогава или това да е последната ни среща. Не знам кое ще е по-добре…

В този момент телефонът ù звънна и ги прекъсна. Тя го вдигна и отговори механично. 

      - Ало? – гласът ù беше твърд и не издаваше каквато и да било емоция. – Добре. Ще мина и после ще се прибера.

            От другата страна продължиха да ù говорят, но цялото ù съзнание беше другаде. Беше тук, в скута на любимия, тръпнещо от докосванията му…

            Пръстите му бавно я галеха, възпламеняващи всяко окончание по кожата ù. Те се движеха неуморно, страстно, неудържимо. В очите му се четеше желание да я притежава… още тук… пред всичко и всички!

            Най-накрая момичето затвори телефона си и то хвърли настрани.

-         Ще те видя ли утре?

Той понечи да ù отговори, но тя не се сдържа под играта на пръстите му и хищно му се нахвърли. Вече не ù пукаше за нищо. И двамата знаеха, че е последната им целувка. Последна прегръдка. Последен шанс да докажат любовта си!

            Те не можеха да се отделят един от друг. Телата им жадно се търсеха и намираха, душите им се преплитаха във вихър от страст и желание. Всяко докосване ги изгаряше и оставаше неизлечим белег. Всяка целувка сякаш откъсваше по нещо от другия.

            Любовта и страстта на двамата беше неизмерима. Дори природата се прекланяше пред тях. Цъфналата круша сякаш навеждаше клоните, за да прикрие смъртта на една любов от жестоките хорски очи. Те не разбираха. Те не заслужаваха да видят сърцата, изгарящи в огъня на раздялата!

            Момичето откъсна устни от неговите. Взе чантата си и жилетката, но не мажеше да тръгне. Все още държеше ръката му, която я теглеше като котва. За последен път докосна устните му и тръгна.

            Вървеше машинално. Извади телефона си и набра номера на приятелката си. Проплака да се видят. Другото момиче се съгласи.

            Когато се видяха, тя се още се държеше. Но приятелката ù разбра, че се е случило нещо лошо. Прегърна я. Девойката изхлипа и се срина. Душата ù бе разкъсана, а сърцето ù се разпадаше на хиляди парченца…

През сълзи разказа какво се е случило. Хлипа известно време. Всичко беше свършило, безвъзвратно заминало.

Гримът, поставен с толкова любов, се стичаше на тъмни вади. Прическата бе загубила първоначалната си елегантност, дори дрехите се бяха смачкали. Момичето се разпадаше. И никой нищо не можеше да направи…

            Вечерта, когато всички спяха, тя все още беше будна. Седеше сама на пода в стаята си и меланхолично се поклащаше. В скута си държеше блузата си, предателски запазила аромата на парфюма му. Но  всяка секунда той изчезваше, а дупката в сърцето ù се разширяваше.

            Само тъжната луна я обливаше в белезникава светлина. Само тя можеше да разбере. Но дори тя не можеше да намери лек за разбитото момичешко сърце.

© Лолитка Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??