Вървейки по улицата пуста, погълната  от мисли и проблеми чух детски глас да ми говори. Едно дете тичаше след мен и викаше: ´´  Како, чакай! Искам нещо да те питам!´´. Тогава спрях и го изчаках, а докато бягаше към мен виждах едно малко момиченце със дълги руси коси и прекрасни сини очи. Очите му гледаха ядно, изпиваха ме с поглед. Тогава то изрече: ´´ Какичко, кажи ми защо и аз нямам майка като всички, защо ме е изоставила? Толкова ли сам лоша кажи!´´ о немях и сълзите ми потекоха, та то бе толкова крехко, толкова малка, как да  и обясня! Прегърнах я силно, избърсах сълзите и и казах , че е много красиво дете и че и тя също си има майка като всички , която никога не е виждала , но за да те остави може би не е живяла добре, но ти не си виновна, нито пък лоша, ти си просто малко дете! В този момент сърцето ми като че се разкъса на хиляди парчета сърце не ми даде да се обърна и да го оставя само на улицата парцалива, обърнах се и протегнах рака към момиченцето, а то я стисна силно с двете си мънички ръчички и в този момент изрекох: ¨´ Искаш ли да живееш при мен?´´. Малкото детско личице засия и изрече: ´´ И ти ще бъдеш моя майка? Ще ме обичаш и ще се грижиш за мен?´´Хвана ме за ръката и тръгнахме към дома. От този ден нататък къщата ми засия, чуваше се детски смях, дете което не бе мое но го обичах. Един ден една жена ме попита: ´´ Защо взе чуждото дете? Та ти незнаеш какви са били родителите му как се осмели? Ти си таи млада и можеш да си имаш свое, а взе едно чуждо и непознато дете. Защо?´´ В този момент сърцето ми се сви от болка и сълзите ми потекоха... какво толкова бях направила , просто отглеждам с любов едно дете макар и да не е мое. Грижа се за едно красиво момиченце което сега е моята подкрепа и опора. И знаете ли още от самото начало тя знаеше че не съм и майка, но мамичко ме нарича и изпълва сърцето ми със щастие! Е, госпожо, аз просто реших да живея така ... направих едно добро в моя живот, а сега като че по щастлива от мен няма...