Беше един необичайно топъл за януари ден. Дойдох в парка да се пораздвижа, бях се схванал в малкия градски апартамент, когато попаднах на следната ситуация. Баща и син играят федербал. На пръв поглед нищо интересно, но само на пръв поглед.
Щастието. Щастието е необичайното в цялата картина, е точно то ми направи впечатление. Какво щастие се лееше от тях двамата...това ме остави без думи. Смях, игри и закачки, хапливи коментари и радост. Насред зелената горичка на малка зелена полянка.
Бащата носеше червеникаво яке и тъмни джинси, обувките не помня, представете си нещо за човечец от средната класа. Момченцето подскачаше в шушлековото си якенце, дънки и малки черни ботушки. Бяха копи пейст с изключение на косите, махагоново кафява, срещу русичка.
Смеха на детенцето изпълваше целия парк с енергия, като че идваше от ядрена електроцентрала за щастие. Щастие, че е с баща си в парка, че играят федърбал и се забавляват. Колко ли му се искаше тези моменти да са по-начесто отколкото бяха всъщнос ...