ЕДНО ГОЛЯМО НЕЩО
При всички положения от нея щеше да стане голямо нещо.
Бе висока и без да е стройна, притежаваше такава импозантност, че лесно можеше да бъде сбъркана със самосвал или комбайн. Прическата ù винаги подчертаваше фигурата по такъв начин, че да служи за доказателство: голям чайник има нужда от голям похлупак. Главата ù бе малка, но достатъчно здрава, за да носи въпросната прическа, най-често представляваща сплетени косми в най-разнообразни цветни палитри и съчетания, вливащи се ту в плитки, ту във форми, непознати в тази част на нашата галактика. Вратът ù бе по-скоро мъжки, но той имаше тежко предназначение; предполагам, че се е развил до този мащаб в процеса на работата си, която сигурно е вършил сам.
Притежаваше изключителната способност да говори и да мисли само за себе си, за нея околните служеха или за фон, или за сечиво, а в най-добрия случай – за компания. Никой и нищо не й бе равно, дори тази мисъл ù се струваше достатъчно еретична: ако нещо се приравнява на нея, т ...