Здравей, моя мечта, как си?

Аз все още се губя в измеренията, ненамерила мястото си. Боя се, че без теб, никога няма да го открия.

Картини, спомени, минало, настояще и... едно желание...

Затварям очи и вдишвам уханието на чистия снежен въздух.

Усещам и как мирише кожата ти, когато е студена. Запечатано е в мен как те държа за ръка, в един голям град, където не познавам никого. Търсим нещо с очи, а отегчените граждани ни подминават. Те не знаят, че срещат истинската любов да върви по улицата. Моята.

Не знаят, че ако се превърна в друга материя, ще бъда смирено кълбо от обичане.

Едно такова, голямо, наивно и дишащо само с един корен, който да го поддържа живо. Ти.

Ще искря като слънце и ще се търкалям по пътищата с теб... Можеш ли да видиш това, докато съм още жива? Представи си го. Нека се смеят, всъщност посмей се и ти.

Мисля си, къде отиваме. Ако се спънеш, аз искам да падна вместо теб. Но ти не знаеш. Ако си лош, аз искам да отпия и от лошото. Ще бъда слънцето в твоята галактика, което поглъща грешките ти, вместо астероиди и осветява пътя ти - накъдето и да си се запътил...

Поглеждам те толкова изплашено. Силата ми е стопена, ако не я желаеш - пак ще съм кълбо обичане, но изритано в Нищото.

Докато те гледам, една голяма като парцал снежинка пада на носа ти. Той става мокър и зачервен от леда. Ах, какъв красив нос! Целувам го по-нежно от допира на десет снежинки. Очите ти ме стрелват дяволито, усмихваш се...  Продължаваме...

Но отварям очи. Наоколо е оживено, а за мен празно. Има само лед, който сякаш злобно очаква да тръгна, за да се подхлъзна - няма кой да ми подаде ръка. Чувствам се най-изгубеният човек на земята.

Тълпи от хора  ми дълбаят очите, за да измъкнат всички сълзи от там. Минават като призраци. Бяга образът ти, а съзнанието ми пълзи, бие се и дращи да останеш. Бяга и реалността. Защото искам пак да затворя очи. Иде ми да легна насред тази отблъскваща улица и завинаги да лежа на калния тротоар със затворени очи. Виждайки те до мен, с мокрия ти от снежинките нос и игривия поглед. Облечен с онова яке, което месеци носеше заедно с етикета му. Искам никога да не ги отварям... За да не си отиваш...