Едно писмо...

(писмо без получател)

Едно ново писмо отново ще бъде изпратено, но без получател и без адрес.

Къде бих могла да го пратя, след като адресът вече е нечий друг?

Писмо за Любовта, която изчезна, толкова неочаквано със светкавична бързина.

Днес, Любов, се разхождах по старите улици.

По местата, където живееше някога Ти, където сега живееше някой друг.

Там, където мечтаехме да е нашият дом.

Където преди време очите ни сияеха повече от ранния изгрев, който посрещахме някога и някъде си заедно.

Ходих до езерото за първи път без теб и уж грееше слънце, но щом си спомних за нас и любовта, взе че и времето стана мрачно, както беше вътре в мен.

Започна да ръми и капчиците приличаха на сълзите, леещи се от уморените ми очи.

Седях там, там където ме прегърна за първи път, когато вместо любов, аз изпитвах страх от Любовта.

Общо взето, днес бях скитница в "твоя град".

Обиколих всички места, на които бях скрила нашите спомени.

Знаеш ли какво открих, докато ги търсех?

Открих, че някой беше откраднал всички прекрасни мигове от там.

Не открих и капка радост, тъй като радостта беше разменена за една жестока болка.

Сега вместо спомени, имаше рани, имаше гняв, имаше от всичко, от което можеше да ме боли.

Само Ти не беше там, а ти си нещото, от което най-много боли.

Редяха се разговорите ни в ума ми и мислено се карах със себе си.

При всяко твое обичам те наум аз спорех с лъжите ти.

Къде си, щом ме обичаш, къде беше, когато най-много се нуждаех от теб?

След скитничеството си открих накрая пътя за своята стая.

Стаичката, в която живея или умирам бавно от болката, която ми подари.

Пиша и пращам писмата си, но никога не получавам отговор от теб.

Къде си, защо не ми писа и защо ме остави без толкова много отговори?

Липсваш ми!

Защо изчезна, Любов?

Къде ли по пътя си Аз те изгубих?

Едно писмо ще бъде изпратено, но е без получател и няма адрес.

Любовта вече я няма, но вярвам, че все някога и някъде си Аз ще бъда щастлива.

Едно писмо - вечно остава неизпратено!

Анна Хубенова Соколова 2011-31-01