Трябваше да изгубя
веднъж
за да се надмина
и да се науча да съм силна

Да прочета бездарните
сбъркали с нахалството си
пред мен
и за мен
стихоплетни
конструкции

и в хайку ще го кажа
и в бял стих
и с рими
и с пародия

но най-вече с яд

обичам деня

и не знам дали е взаимно,
но ме изгаря

Слънцето, което е за всички...

То не катастрофира,
не изневерява,

не си сменя през две
очарователни минути

шапката

и губя отново
пред него,

изместило теб

ти който реагираш
когато си искаш

а слънцеядците
веганите

да сърбат

около нас
всички

са тълпа

само ти и аз

две удивителни

отказахме се да си търсим
изречението

мъчим се да го създадем
твоето винаги е преди моето

а моето е
стихотворение

и губя за пореден път...

Губя...

Уча се

да печеля

Слънцето,

и частица

Сизифово старание...