Странно е, като се замислиш: искат всичко да припишат на себе си, най-вече заслугите, успехите и благодетелта, а в същото време не искат да си присвоят невежеството, бедността и престъпността? Прилича на наследство под опис: приемаш само толкова, колкото можеш (или желаеш) да понесеш като отговорност.
Гледам го – приписва си чужд успех. Хубаво го прави, убедително, с натюрел на артист и поанта на третокласен клакьор. Обаче се справя. Убеждава, че е положил много труд, че не е спал (не казва кога, къде и с кого), че се е трудил над проблемите до такава степен, че е влязъл вътре в тях. Ти се замисляш за ония въшки, които влизат... но не бива да го сравняваме с въшка. Той е успял човек. Има заслуги.
– Щом е така, къде беше ти, когато престъпността вилнееше из страната? – попитаха го едни.
– С какво се занимаваше, когато пенсионерите умираха от глад? – провикна се втори.
– И къде се беше скрил, когато младите масово бягаха в чужбина, за да търсят препитание? – заинтересуваха се трети.
Скро ...