1.
Ясмин обичаше да бъде край морето и винаги когато имаше възможност да стигне до него, отиваше – за ден, два или седмица. Сега вървеше отново по брега му, просто така, без да бърза, следвайки ивицата след последното оттегляне на водата, оставила на вятъра да разпилява косите ѝ, черни като усещанията с които дойде. Морето трябваше да ги прогони, ако можеше и вярваше, че успее – винаги ѝ бе помагало.
Като сянка я следваше котката, решила да се поразходи с нея за компания.
Пристигна по обед и първо пообиколи да си потърси къде да отседне. Градчето беше почти празно, тълпите с туристи все още обмисляха къде да кацнат за любимият им сезон. Идваше за първи път тук, предпочиташе да бъде винаги на ново място. Нае малък апартамент в потъмняла от скоро излелият се дъжд сграда с тъжни прозорци, но близо до крайбрежието. Чисто и тихо място, затворено между онемелите след пустотата на зимата стени и това ѝ хареса. Остави чантата си до леглото, застлано с дебела завивка – лятото все още не е дошло ...