Тъкмо се бях настанила, когато в стаята влязоха семейство Иванови. Госпожа Иванова заговори първа.
- Здравей, Мики! С теб ли сме? Надявам се, че нямаш нищо против.
- Нали е само за няколко вечери. Ще се спогодим някак си – отвърнах и излязох. Оставих ги да се настанят спокойно. А и исках малко да се поразходя наоколо преди вечеря.
Марта Иванова беше кротка и мила жена над петдесетте. Беше една от най-старите служителки на фирмата. Гласът ù почти не се чуваше. Изпълняваше съвестно работата си в очакване на пенсионирането си. Съпругът ù Иван Иванов вече беше пенсионер. Доколкото го познавах и той беше тих и скромен човек, но имаше страхотно чувство за хумор. Непрекъснато пускаше майтапи. Затова беше приятно да си в негова компания. Придружаваше съпругата си на всички организирани от фирмата мероприятия. За разлика от моя съпруг, който никога не ме придружаваше. Оправдаваше се с това, че все някой трябва да се грижи за децата. Бяхме женени от десет години и имахме две деца на осем и на де ...