Дойде в лабораторията с молба за анализ. Подаде ми тъмно стъклено шише, пълно почти догоре.
- Какъв е проблемът? – попитах разсеяно, защото ме чакаха цял куп проби и още два пъти по толкова досадна документация за оформяне.
- С молба за анализ – каза плахо гласче. – Боя се да няма някакъв наркотик. Кара ме да се чувствам... особено.
Чак тогава си направих труда да я погледна по-внимателно. Сладурана, мина ми през ума – къдрокоса, с чипо носле и трапчинки в ъгълчетата на устните, а очите ù невинно сини като на новородено.
- Какво значи особено? – попитах с компетентен тон и лепнах възможно най-авторитетното изражение на лицето си. Това ми се получаваше автоматично при общуване с мили създания като това.
- Ами... – тя погледна встрани от неудобство и се изчерви лекичко. Истинска прелест! Тъкмо се размечтах, когато тя изведнъж събра кураж , погледна ме и заобяснява – Мой познат го донесе някъде от чужбина, не си спомням точно от къде. Спомена, че голям тамошен лечител му го подарил, но по ...