Емчо погледна продавачката право в очите. Последвах примера му. Чудя се дали тогава е изпитала някакво притеснение. Започнах първи:
- 27 пакета ‘за скара’ – това е много!
- 27 е 3 на 3-та степен.
Понякога се случва приятелят ми да подмята такива неща. Много е взискателен, когато има случай. Продължих:
- Стоката възлиза на няколко десетки лева, в зависимост от марката. Не е дребна работа, а вероятно става дума за обир.
Емчо пое инициативата:
- Спомнете си тази сутрин като отворихте. Имаше ли следи от влизане с взлом?
- Не! Мръднете се – пречите на клиентите!
- Ако не се сдобиете с кайма, скоро няма да имате такива! – вметнах аз.
- Трябва да ви попитам кога за последно видяхте каймата в хладилника. Вчера, когато свършихте работа, тя беше ли си на мястото?
- Да! Хайде махайте се, че бавите търговията!
Излязохме, като дори не успяхме да използваме ревниво помнената реплика “Ще се върнем, миличка! ”. Навън си поехме въздух и започнахме обобщение. ...