Не знам защо се сетих. За кораба, не за филма. Макар че и там има доста за размисъл – разбира се, ако човек спре сълзите и сополите и задвижи мозъка.

Но сега по темата. „Титаник“ – грамаден кораб, символ на човешкия прогрес. Още при строежа му хората са привлечени от широката реклама, вестниците пълнят страниците си с описания и разсъждания каква огромна крачка прави човечеството напред, възхваляват уюта, разкоша и сигурността, фантазират за бъдещето, когато подобни кораби ще браздят Световния океан, а планетата ще се подчинява на човека…

В 23,40 часа на 14 срещу 15 април 1912 година корабът се сблъсква с айсберг и потъва след кратка агония. От 2 224 пътуващи в ледените води се удавят 1 514.

68,1%...

И сега – паралелите. С нашия свят.

На „Титаник“ е имало 908 човека персонал. Екипаж и обслужващи. Повтарям – за 1 316 пътници са били необходими 998 души персонал. Един служител на един и половина обслужван.

Естествено, вътрешното разпределение не е математически точно. В първа класа са били 325 човека, във втора 285, най-много, разбира се, са в трета класа – 706.

При това условията за пътниците са били различни. Според класата. А класата е определяло ръководството на компанията. Според паричните възможности и платената сума.

На борза е имало 20 спасителни лодки, 14 от които можели да поемат до 65 човека. Общата вместимост на всички – дървени и сгъваеми лодки, е била 1 178 души. Повтарям – при натовареност от 2 224 души, предвиждало се да се спасят 1 178!!!

Не, половината не са били осъдени на смърт предварително. Всичко е било по закон – толкова лодки се полагали на кораба според тонажа. Теоретично изчислено и законодателно закрепено…

Което ме връща малко назад. Как доскоро се водеха /и все още водят!/ разговори – колко МНОГО болници има у нас. И как трябва да се закриват, закриват, закриват… Така – като училищата, аптеките, здравните пунктове, държавни превози, фабрики, заводи…

Всичко е било и е по закон! Изчислено, предвиждано, икономически обосновано, с увереността, че реалността може да се командва, а природата управлява. Така, както се манипулира и управлява стадо. И народ…

Впрочем, след сблъсъка на всички стълбища, водещи към втора и трета класа, са били поставени моряци с револвери. Да сдържат стремежа на ония отдолу към лодките и спасението. Както у нас слагаха КПП-та. А и сега невидимата ръка на пазара спира българите от малките селища към евентулното им спасение в големия град.

Е, стигнах до основната теза. Катастрофата на „Титаник“ е напълно идентична с катастрофата на държавата ни /държавите/ при обявената пандемия.

Вярно, айсбергът е бил реален. Но пък идентични са средата, атмосферата, действията, паниката, страховата невроза… Финалът?

Да напомням ли, че ние също сме разделени на групи – класи? И ръководството на държавата е в ръцете на посочени хора, обявени за специалисти? По какво ли? Важното е, че са в правителство, министерства, щаб, по медиите, в шефските кресла на болниците…

Капитан Смит официално е командвал кораба, на практика там е пътувал сър Брус Исми – шеф на компанията, както и конструкторът Андрюс. Исми се е изживявал като господар на всичко и изследователите са убедени в отрицателната му роля в трагедията. Да не говорим, че се и спасява редом с жените и децата…

Обществото ни… Тоест, корабът – неслучайна грешка, се носи уверено напред в студената нощ. Корабът на държавата цепи ледените води, скоро щяхме да сме на желания бряг… /Какъв бряг, какво наистина ще има там, кого ще срещнем – това са въпроси, на които нито господарят на компанията, нито съдружниците му, нито капитанът могат да отговорят. Освен празни приказки, розови облаци от дъвка и черен асфалт, губещ се зад хоризонта./

Пристигат съобщения за рискова обстановка – наоколо се носят айсберги. Радистите пренебрегват телеграмите – има много по-важни. Бизнес съобщения по поръчка на важните господа от първа класа. Кой ще ти се занимава с някакви дреболии – айсберг, вирус и тем подобни…

В този момент държавният кораб се сблъска с ковида…

При това не челно. Специалистите казват, че ако „Титаник“ е ударил директно айсберга, най-много да смачка двата предни отсека. Други говорят, че ако при появата на вируса… Но това са дискусии за специалисти, не съм вирусолог…

Корабът прави рязък завой наляво и айсбергът разпаря като консервен нож дясната му страна…

У нас правителството и Ко започнаха сложни маневри с цел отлагане на неизбежното. Само дето се оказа, че не се тупа топка, а системата е застинала, загнила и разпадаща се…

Натам…

Премиер, лидер на опозицията, министри, депутати – обявиха, че са болни. И бяха поети под грижите на видни лекари. Под специални грижи.

От „Титаник“ се спасяват 202 пътници от първа класа /били са 325/, от трета – 178 от 706.

В проценти жертви: трета класа 75,5%,втора класа – 56,2%, първа класа – 39,5%...

Логично за времето и класовото деление. Всички са пътници, но … Някои са по-пътници, ако използвам Оруел.

Така е и ще е и при епидемията. Чуваме всеки ден колко заболели има. Казват – в страната. Но защо ли смятам, че става дума само за столицата и областните градове? А нима някой е седнал да проверява – с каквито и тестове да е – хората от малките селища? Нима баба Мара може да си позволи да отиде до големия град /често на поне 100 километра от селото!/ и да си направи тест? Пък, ако вдигне температура – кой ще я прегледа? Или закара в болницата? Та поне на стълбището да умре…

„Титаник“ потънал… Които трябвало и които имали късмет – оцелели.

Държавата, обществото, народът…

Не знам…

Само си мисля някои неправилни неща… И разбирам, че историята се повтаря – веднъж като трагедия, после като огромна трагедия. Съчетана с грозен и зловещ фарс – като в „Капричиос“-ите на Гойя…

И, разбира се – историята учи, че никой не се учи от историята.

И други интересни неща - https://genekinfoblog.wordpress.com/