7 июн. 2010 г., 09:34
2 мин за четене
- От свинята мас и от комуниста власт само с нож се взема! - бая подпийнал, Гаро се ерчеше в селската кръчма.
От съседната маса куц Нено се изцепи:
- Заврян зет с дядо комунист вкъщи, какво друго да рече, а?
- Как какво? Ами да рече - благ си е мой дедо, разбран и кротък чиляк, също като Деньовото магаре, а пък си е и разумен - като Гочовия катър! – захихили се умен Радо.
Дружен кикот се понесе между цигарения дим, който, примесен с упойващия аромат на отлежала сливова ракия, съставляваше, тъй да се каже, уютната кръчмарска атмосфера. Същата се допълваше от забележимото присъствие на баш кръчмарката - дебела Гана и на смуглата й помощница - хубава Найда. Знаеха си двете работата - въртяха я някак умело, та париците ката ден течаха откъм мъжките джобове къмто дълбоката Ганина кесия.
- С такъв тъст, как да не избиеш на мъст! - продължи Гаро, гаврътвайки поредната чашка със скоросмъртница. – „ Няма да надстрояваш къщата,” - вика, - „ мама и тате са я градили с дебели, здрави стени, на еди ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация