ЕСЕН
В гората е тихо. Само отвреме-навреме по някое листо капва с шумолене на земята. Ставри обича да сяда сам в меката шума и забил очи в пъстротата на гората да се отдава на спомените. Когато беше млад често мечтаеше, но сега изворът на мечтите е вече пресъхнал, отстъпил е на спомените. "На моите години, човек е богат единствено с тях - мисли старецът. - Кога изтече животът покрай мен, така и не разбрах. Много остарях. Пожелавам на всекиго да доживее до моите години и да може като мен да идва тук в гората. Пък да речеш, че още съм здрав защото съм живял добре, ще се излъжеш. И сиромашията познавам, и глада, и болестите, но съм имал късмет да премина през всичко и да оцелея. Това е."
Сянката на дебелия цер под който е седнал се премести. Макар и есенно, слънцето грее още силно и пари кожата през дрехите. Полуизлегнат, подпрян на лакът, възрастният мъж гледа шарения листак пред себе си, през който прозира на места синевата на обистреното небе. Птица някаква прелита в клонака над глават ...