Най-после и време се оправи, и слънце се показа, та се дигнахме, на село да си идем, двор и къща да си видим, да ги навестим, да ги поочистим, и от треволяк, и от прахоляк, че отдавна не сме ходили, че запустяха, а след обед, и на мегдана да излезем, че днес е и празник на селото!
Някога, кога млади си бяхме, жената не пропускаше и един неделен ден, там да не идем, че тогава всеки следобед, на мегдана, цялото село е излязло, и хора се вият, и песни се носят и не се забравят!
Не пропускаше, не забравяше и се сърдеше, ако не идем!
Отдавна, от години, на празника не сме били, та там сме!
Рано е, преди обед е, но празникът е започнал! Трещят уредби, носи се музика, носят се песни, пееха певец след певец, певица след певица!
Жената оправя по нещо из къщето, аз кося треволяк из двора и чакаме следобеда. Тя слуша, слуша, па се покри вътре, като затвори и прозорци, и врати и навън не се показваше.
Аз навън си бях, слушах и дивна песен чух!
Жена пееше, песента се лееше и се носеше, и из село и ...