Забелязаха я в началото на есента. Дотогава на никого не беше направила впечатление. В малките морски градчета е така, настъпили ли октомври чуждите хора изчезват и местните почват да се поздравяват по улиците с думите „ Ей, най-накрая свърши това лято, та да се видим.“ И тогава видяха и нея. Първо си мислеха, че е закъсняла туристка. После, че работи някъде и накрая се чу, че спи в едни изоставени бунгала. Беше към трийсетте, имаше десетинагодишно момченце и казваше, че е рускиня. Не казваше откъде е дошла. Беше хубава и старите гларуси се пробваха един по един. И на него му се искаше, но не смееше. Това не беше лятото. Да прибереш такава жена зимата, нямаше да се отърве от приказки. Майка му и сестра му щяха да го убият. Беше стар ерген, трябваше му почтена жена. Имаше си имането, както казват по тоя край, голяма къща, скъпа кола, доста пари, но... И жени имаше, не е да нямаше, но никоя не оставаше за дълго. Сестра му се отчая какви ги намира и му доведе някаква братовчедка на нейна ...