Пак е есен. Пак е септември. Пак се задава адски трудното ставане в шест без десет, всяка сутрин. Пак ще се ядосвам, че снощи не съм си легнала по-рано. Обещавам си, че довечера ще си легна в десет, да! Пак ще обръщам шкафове и гардероби в поредната сутрешна дилема - Какво да облека?! Пак ще се отплесна в избора на днешния тоалет и пак няма да имам никакво време. Пак ще бързам, да, пак ще бързам. Ще си обещая, че опцията с избирането на тази риза с този панталон, тази рокля с лилавите ботуши и кафявото кожено яке... сутрин, не! Обещано. Пак ще бързам, че никакво време нямам, а пак ще закъснея. Как мразя да закъснявам. Винаги отивам на среща, на работа, на училище навреме, а най-много мразя да закъснявам или да закъсняват. Уф!
Ето, че добре познатата столична уличка е в очакване за мен. Пак ще тичам по нея, забравила всякаква представа за време. Ще се надбягвам със сутрешния есенен дъжд. Пак ще гоня падналите жълти листа по тротоара, ще ги настъпвам с лилавите си ботуши. Нямам време да ...