Есен е и навън е хладнина. Повява към нас и ни обгръща в хлад! Мрачен сезон, като в душата на поета, дръзнал да пише от гняв! Гняв за това, че светът е мрачно място за живот, за това, че есента е проникнала в нашите души и са хладни те също като нея! Студеният вятър се прокрадва между къщи и блокове! Носи само хладнина, а навън е само мрак и тишина. Ако извикаш, би те чул целият свят и същевременно никой! На кой какво може да кажеш, ако той не би те разбрал?! На кой какво може да кажеш, ако той не е до теб да усети твойта тревога, твойта тъга или твойта радост?! Времето и разстоянието ли ни делят, след като си на една ръка разстояние, разстоянието до мойто сърце! Само гледаш и мълчиш, а есента вече си отива остава само хлад в мойта душа. Няма кога да се стопли, идва студената зима, само хлад и тъга, мрак и пустота! Мракът е толкова силен, както и болката, и двете обгръщат само с тъга! Есента, умиращ сезон, също като духа на човек, толкова силен и волен като млад, а след това бавно умира. Опада бавно щастието в нашата душа, както листата по земята. Така вече минава младостта бързо като есента, а след това старостта бяла като студената зима! И дано нашият живот се промени тъй, както след студа идва пролетта и нека има по-малко студени души, а само заледени реки!