На вратата се звъни, отварям – куриер. Не, че му пише на челото, той си казва. След дежурния добър ден, пояснява:
- Честито, господине! Вие сте един от тримата печеливши от томболата на Агенция Калъп, и печелите нейните реномирани етикети, изцяло по ваш избор. Те ще ви придадат лице за пред обществото, вече няма да сте анонимен суверен от панелка! Още веднъж честито, радвам се за вашето ново начало!
Знам лафа за даровете на данайците, така че потискам напъна да скоча перпендикулярно.
- Благодаря, за мен е чест! Какъв е асортиментът?
Той разгръща дебел класьор, очите ми се премрежват от изобилието:
- Идеално, взимам ги всичките!
- Ама не може така, много от тях взаимно се изключват! Не може примерно да сте едновременно „психодесен“ и „рубладжия“, ще ви заподозрат в шизофрения!
Парата в мен започва да избутва капака.
- Вижте, не аз позвъних на вашата врата, а вие - на моята! Предложихте ми избор, така че ме оставете да избера сам! Ако може!
Веждите му се отпускат, логиката ми го усмирява, отговорността на листопади се сипе от плещите му:
- Ама разбира се, аз просто…
Взимам етикетите и вежливо казвам:
- Искам и аз да ви дам нещо: давам ви точно пет секунди, за да напуснете живота ми, че ме изнервихте! Иначе ви връщам всичко, пък вие му мислете как после да се отчетете!
Той с готовност и бързина приема моя подарък.
Затварям недружелюбно и понасям тестето етикети към кухнята. Преди да започна да ги лепя на хладилника, нещо ми прещраква и решавам да ги преброя – точно 52. Жив комплект за белот, барабар с жокерите.
Същата вечер викам Минчо от седми етаж, да му ударим едни карти, че тази скука напоследък ме изкуква. Още първата игра го вътря с контра на неговото „всичко коз“, като му вадя терца от „психодесен“, „соросоид“ и „кравар“. Той е сломен, но се окопитва бързо - това му харесвам на Минчо, боец е. Следващата игра обаче той вади невероятен късмет: идват му четири „промит русофилски мозък“ от всички бои, и той ми обявява 4000. Бил ме е за месеци напред, няма как, признавам поражението си.
Къде съм тръгнал да играя с такива калитари?! Ако играехме на „Не се сърди, човече“, тоя дърт комуняга щеше да ми вдигне кръвното и да ми вика, че според правилата на играта не трябвало да се сърдя. Сигурен съм, че така щеше да стане, затова довечера, като си легне, ще му лепна на вратата "гербераст", да не смее да си подаде носа никога повече. А за мен ще си оставя "Гараж! Не паркирай!", не знам как е попаднала в тестето, ама ми се струва най-полезна от всички.