Туп-туп... Туп-туп... Ти. Разменени погледи. Кръвта препуска във вените ми и напомня на сърцето ми да бие. В най-неподходящия момент малка бръчица се настанява на челото ми, за да покаже притеснение. Мисли и спомени бучат в главата ми като рояк стършели, предприели атака. ,,Защо сега?'' - питам се и си удрям шамар мислено, с надеждата да се опомня. Но кой ли те слуша?! Сърцето предвещава експлозия! Майната му на сърцето! Ще си взема ново. Майната му и на късмета! Ако имах такъв, нямаше да те срещна. Знаеш ли?! Майната ти и на теб, задето се появи да ми напомниш от какво бягам.
Пак съм в онази сцена, в която прожекторите осветяват недостатъците. И, по дяволите, защо не намирам правилната маска?! Влюбен, не! Ще я пропусна тази. Щастлив, тъжен, ужасен, в еуфория... Но не и тази на Хладнокръвен! Идва ми да изпсувам отново! Достатъчно унижих себе си! Влизам в най-близкия бар, да се отърся от връхлетялото ме ,,щастие'' да те видя.
- Един голям бърбън! Веднага! Всъщност не, дайте ми бутилката ...