Отварям очи и виждам лъчите на изгряващото слънце. Те тихо са влезли през прозореца на стаята ми, изпълващи я с феерия от цветове. Теб те няма до мен, но виждам образа ти в съзнанието си. Лъчите галят с нежна ласка твоето лице... Толкова си красива... Като ангел слязъл от небето да покаже нещо приказно на хората и да разведри сивия им ден. И това приказно същество беше до мен в тъмнината. Слагам глава до сърцето ти, за да чуя туптенето му и равномерното ти дишане. За миг времето е спряло... Внезапно по устните ти пробягва слънчева усмивка. Дано сънуваш приказка, изпълнена с щастие и завършваща с "... и заживели щастливо..." Прегръщам те... вдишвам аромата на косата ти ... на тялото ти... Ти бавно отваряш очи. Присъствам на нещо магическо. Събужда се ангел, а това води и до началото на новия ден за мен. Привеждам се да те целуна, но... образът ти избледнява и изчезва. Забравих, че това беше картина от миналото. Защо ли тогава всичко изглеждаше толкова реално ? Помня докосването на устните ти... топлината на тялото ти... думите "обичам те" прошепнати в тъмнината... Не съм забравил, че не обичаш лампите, че не пиеш алкохол, че обичаш плюшени играчки... Обичаш и да спиш... Но забравих, че си ангел, който се чувства задължен да направи и другите щастливи. За момент бях егоист и си пожелах да си до мен... завинаги. А това за теб беше невъзможно. Обичам те и няма да те забравя ангелче. Не и докато лъчите на изгряващото слънце изпълват стаята ми с красота, която ми напомня за теб.