Отиват си в буйна надпревара последните минути на годината. Заминава си тя - скъпата ни гостенка. Изживяхме заедно 365 дни случвания с по 24 часови мечтания, разделени на 60 минути размисли и важните 60 секунди действие.
Толкова малко и толкова важни!
Изнизват се като дим през комина през зимата, като родопските песни - извити и високи, стигащи чак до космоса, но кратки.
А после търсим дните ù - в моментите, в миговете, в горещите спомени, в себе си, в приятелите, във всичките 365 старания да бъдем по-добри.
Те никога няма да се върнат. Като детството, което отминава толкова бързо и се помни завинаги.
Тя си отива!
2012-тата гостенка и приятелка, с която имаме толкова много преживявания. Първата ми диплома, първото ми следване, първата ми работа.
Тя ме научи, че не е важно кой те обича и кой не те. Винаги ще има някой, който да не те харесва, който да ти завижда и на когото да не си удобен.
Защото такъв е животът!
Важното е да бъдеш себе си, да отстояваш позицията си и мнението си, дори ...