И лежа тук под звуците на дълбока електроника, заслушан в мелодията и отнесен някъде от прекрасните китари, и се чудя защо, по дяволите, не си до мен? Какъв е този свят, който ни държи разделени? Що за глупост – аз искам да си до мен! Искам да те целувам, да те прегръщам, да те любя, да ти разкажа за северните пустини, да те отведа да гледаме заедно залеза и после да се спуснем с лодка по морските вълни към някой далечен остров, където да се скрием под някое дърво и да гледаме небето. Да се любим на тревата и да избягаме от задръжките на века. Да нахраним лебедите, а след това да се покатерим на някоя скала и да скочим в спокойната вода. Оттам да яхнем сивите делфини, които ще ни заведат в някое подводно царство, където ще се слеем с морската пияна и ще чуем душите на загиналите моряци. По-късно ще излезем на някой далечен бряг, където пясъкът ще е златен като прекрасните ти коси, а езерото ще е бистро и чисто като уникалните ти очи. Ще те бутна закачливо във водата и ще те пръскам със ...